Кой е Светлин Русев?

На 84-годишна възраст почина големият български художник и общественик Светлин Русев, научи bTV. Той е издъхнал в дома си след масиран инфаркт.

Светлин Русев е роден на 14 юни 1933 г. в с. Върбица, Плевенска област. През 1959 г. завършва Художествената академия в София със специалност живопис при проф.Дечко Узунов. Още с първите си композиции, нарисувани през 1959 г., "Изселване на партизанските семейства" (дипломна работа) и "Копачки", Светлин Русев се налага като художник на многофигуралната композиция. Първата му изложба е през 1961 г., в която представя картината "Трактористи" и серия от пейзажи.

От 1975 г. Светлин Русев е преподавател в Националната художествена академия в София и за повече от 60 години той създава стотици картини в областта на монументалната живопис, стенописи и хиляди рисунки.

В областта на многофигуралната композиция Светлин Русев е автор на значителни произведения с трудова, социална и историческа тематика, сред които "Жена с хляб" (1961), "Пред разстрел" (1963), "Хляб" (1965), "Клетва" (1966), "Жажда" (1962), "Стадион Сантяго де Чили" (1964), "Прощаване на Патриарх Евтимий с народа" (1968,), "Ден последен" (1972), "Самуиловите воини" (1975), "Ястребино - Урок по история", "Пробуждане" (1978), "Светлина и мрак" (1978), "Очакване" (1984, 1987), "Краят на войната" (1980), "Размисъл" (1985), "Краят на деня" (1985), "Старчески дом" (1986), "Русе - кеят" (1988), "Вярата" (1988), "Предчувствие" (1992) "Пиета" (1996), "Преддверието на храма" (1997), цикъл "Приют" (2001), "Цивилизационният избор" (2003), "Сън в черно и зелено" (2005).

Светлин Русев създава и редица картини в областта на портретния жанр – портрети на Богомил Райнов, Кирил Петров, Николай Райнов, Ванга, творбите "Майка ми" (1970, 1992, 1994), "Баща ми" (1982, 1992) и др., както и многобройни иконообразни портрети на жени от цикъла "Българки".

Сред творбите му намират място и обобщените пейзажи на българската природа. Създава и монументални произведения, сред които художествената украса на Централната гара в София (1975), в Националния дворец на културата (1981), стенописите и олтарните образи в храм-паметника "Света Петка Българска" (1994), намиращ се в непосредствена близост до къщата, в която е живяла пророчицата Ванга, в местността Рупите и др.

Своята независима и ангажирана обществена позиция Светлин Русев изразява чрез участието си в Обществения комитет за екологична защита на Русе (1988), в Управителния съвет на сдружение "Не на страха" (1996). През 2000 г. той е един от учредителите и член на Гражданския комитет за защита на АЕЦ "Козлодуй".

Бил е заместник-председател на Съюза на българските художници (23 юни 1970-11 юни 1973) и негов председател (11 юли 1973 - 28 юни 1985), заместник-председател на Комитета за култура (1982-1984), директор на Националната художествена галерия (юли 1985 - октомври 1989).

Бил е депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Член на ЦК на БКП (април 1976 - юли 1988; ноември 1989 - февруари 1990).

Разочарован от политическия живот и от средствата, с които се осъществява, от невъзможността да бъде полезен с това, което е, художникът се оттегля от политиката.

Светлин Русев е сред най-изявените колекционери в България. В сбирката му присъстват платна на Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Андрей Николов, Златю Бояджиев, Илия Петров, Елиезер Алшех, Бенчо Обрешков, Димитър Казаков, Никола Маринов, Екатерина Савова - Ненова, Владимир Рилски, Александър Поплилов, Найден Петков, Магда Абазова и др. Колекцията му е с национална значимост.

Още през 1984 г. той дарява личната си колекция от класическо и съвременно изкуство на град Плевен – творби на западноевропейската графика от 18-20 век, българска възрожденска щампа и съвременна графика, рисунка, живопис и скулптура.

Картините се разположени в бившата обществена баня, превърната в галерия. През 2005 г. в София художникът открива "Ателие-колекция Светлин Русев". Той се ангажира и с изготвянето и подреждането на експозицията на Националния музеен комплекс "Квадрат 500", открит на 28 май 2015 г., която включва няколко хиляди творби на български майстори и световни класици.

През годините Светлин Русев е получил десетки награди, сред които: Лауреат на Димитровска награда за картината му "Клетва" (1969), званията "Заслужил художник"(1971) и "Народен художник" (1974).

Почетен гражданин на Плевен (1983). Носител е на орден "Георги Димитров" за приноса му в развитието на българското изобразително изкуство (1983), на орден "Кирил и Методий" първа степен за направени дарения във фонд "13 века България" (1985), на Голямата награда на Съюза на българските художници за 1985 г., на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за произведенията му, свързани с българската история и традиция (2001), на орден "Стара планина" първа степен за големия му принос за развитието на българската култура, за нейното утвърждаване и популяризиране по света (2003), на наградата "Перперикон" – златен пръстен с лика на древния меценат на изкуството Птоломей - за приноса му в развитието на европейската култура (2003), на наградата на Националния дворец на културата "Св. св. Кирил и Методий" за цялостно творчество и принос в развитието на българската култура (30 юни 2003), на общински медал "За заслуги" на град Плевен по повод 20-годишнината от създаването на галерия с дарение, което той прави на своя роден град (2004).

През октомври 2013 г. е удостоен с високото академично отличие "Доктор хонорис кауза на Националната художествена академия " за изключителните му заслуги към българското изобразително изкуство, българската култура и Националната художествена академия.

Удостоен е с почетния знак за лидерство "Стефан Стамболов" за личен лидерски принос към духовността (2016).

На откриването на изложбата си "Живопис 1953-2013 избрано" в София на 14 юни 2013 г. по повод 80-годишния си юбилей Светлин Русев казва: С тази изложба се връщам в началото, за да измина времето отново, до днес, заедно със студентските си илюзии, заедно с младежката наивност (и невинност), заедно с всичко онова, което бях, което съм и което не успях да бъда и накрая – с все още упоритата ми вяра, че има смисъл да бъдеш художник със свое време в безвремието, със свой път в безпътицата, със свое човешко и пластическо пространство.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google