Кои са модерните агролидери на България?

AGRI Awards се провежда за втора поредна година. Конкурсът цели да отличи най-успешните, иновативните и предприемчивите в агробизнеса. Категориите са 9 и обхващат цялото разнообразие на земеделския сектор, а наградите за иновации и устойчивост отличават онези, които водят бъдещето на сектора напред.

Снимка: High Noir за Forbes България 

„Фермерите са изключително адаптивни и интелигентни хора“, коментира Христина Василева, заместник главен директор в Agri.bg

Според Георги Борисов, търговски директор в „Агрополихим“ АД и член на журито на AGRI Awards 2025, агробизнесът в България от доста време е смятан за водещият сектор в България.

„Производителите и земеделците са героите на нашето съвремие“, казва Мария Жекова, водещ на „Вкусът на България“.

Секторът е станал доста по-зрял и има много по-голяма готовност за споделяне на успехи, казва Марио Танев, редактор в списание Forbes България:

„Агросекторът в България е консервативен по своя характер, но след първото издание, когато всички дойдоха и видяха, и се докоснаха за съдържанието, което ние представихме на сцена, си мисля, че те получиха увереността да споделят своя успех, своята история и да допринесат за съвместното развитие на сектора“.

„Баща ми работеше земеделие, аз от него наследих 3000 декара земя, 6 работника и 19 крави. Днес земята е 23 000 декара, животните с млечното и местното направление са около 2500 и служителите са около 150.20 години - без сън, без нощ, без ден", разказва Самет Басри, създател на „ЕКАНИ“

През годините Самет се научава да приема предизвикателствата като мотивация и да търси решение за справяне с всяка трудност.

„Когато започнахме да се занимаваме със земеделие, зърното не струваше пари. Не можехме да завържем двата края, продавахме на безценица и се чудехме каква добавена стойност да имаме, защото само с продажба на зърно нямаше как да се случват нещата. Затова решихме да вземем и животни. Тогава, обаче се оказахме в един друг филм - не можехме да реализираме млякото. Не успявахме да получим достатъчно за труда, който влагахме. Взехме решение да затворим цикъла като започваме да преработваме и месото, и млякото. Направихме кланица, направихме месокомбинат, направихме мандра, създадохме бранд. Но, когато излязохме на пазара, се оказа, че никой не ни познава. Така следващите 3-4 години бяха много трудни, докато накрая не решихме да отворим и собствен магазин“, разказва Самет

Най-големият страх на всеки животновъд е да не загуби животните си. Самет успява да се справи с такава криза.

„През 2009-та година вкарахме първите животни от Германия. С тях дойде една болест, те започнаха да умират, заразиха се и моите животни, и те започнаха да умират. Застрахователите отказаха да плащат. Имахме да връщаме и кредити към банката. И се представете, от това да трябва да доим 2 тона мляко, за да изплащаме задълженията си към банката, ние започнахме да доим само 500 литра. Следващите 5 години нямаш 5 лева в джоба. Много е трудно“, споделя Самет Басри

Според Самет основният проблем за животновъдите и земеделците е „тромавостта на държавата“. Според него това е и причината сега започващите в този сектор да изпитват големи трудности.

„Животновъдството е един голям замърсител. Ние искаме да сме неутрални. Като използваме зелена енергия, като използваме добри практики в земеделието, да хващаме въглерода и да сме неутрални. Това е следващата стъпка, която ние трябва да предприемем - да пазим нашата природа. Който работи земеделие и животновъдство, това са много добри хора. Хората, които обичат животните, са благодарни на живота. И тези хора, които се занимават с това, те имат много силно семейство. Ако те подкрепят, ако имаш силно семейство, нещата се случват.“

Селекцията за наградите се извършва от доказали се през годините визионери, предприемачи, новатори, учени и експерти, които сме поканили в жури панела на конкурса. Заедно с техните оценки, гласува и публиката. Конкурсът се провежда по методология на Forbes България, адаптирана съвместно с екипа на Agri.bg.  

„Приятно съм изненадан от всички кандидати, от техния начин на мислене, тяхната визия. Изцяло се концентрирах върху тяхната работа, техните постижения, но и техните разсъждения. За мен беше важно да разбера как те са видели бизнеса, за да стигнат до там, където са; какво са направили различно, как са усетили проблемите и предстоящите промени в сектора; какво са направили преди абсолютно всички други; какво правят в момента, за да са успешни. Но и най-вече, каква е следващата им визия“, казва Георги Борисов, търговски 

„Всеки един земеделски производител трябва да опита да направи бизнеса си устойчив, без да смята държавата.
Не казвам държавата да абдикира, не казвам да се спират субсидиите, напротив, помощта трябва да е там категорично, но не може да се изгражда бизнес модел само върху помощ от държавата. Модерният агролидер е на първо място визионер“, добавя още Борисов.

Славена Родинова е на 28 години. Семейството й има ферма за люти чушки. Тя отговаря за бизнес развитието, маркетинга, рекламата и комуникацията с партньорите.

„Родителите ми се занимават със земеделие над 30 години. През 2011 година баща ми разбира колко е огромен света на лютите чушки и решава да провокира себе си като провери дали може да отглежда най-лютите чушки в България. Климатът е подходящ за толкова екзотични люти чушки. Това е и причината да кръстим и новия сорт - „Български дух“. Той е олицетворение на ината на българина, на труда, на желанието му да се получават нещата“, разказва Славена Родинова, съосновател на „РОДИНОВИ“ ООД

Снимка: High Noir за Forbes България 

В началото Славена не вярва в идеята на своя баща. Тя не обича лютия вкус и споделя, че не е виждала потенциал за собственото си развитие в сферата на земеделието. Семейната ферма се намира във варненското село Страшимирово, а по това време тя е привлечена от възможностите на столицата. Живее в София, следва журналистика и се занимава с музика.

„Не съм разбирала силата да работиш с почвата и това, което ти дава“, казва Славена.

По време на COVID-19 пандемията, Славена се завръща в родното село. Започва да се радва на възможността да е в градината, сред чистия въздух; да може да докосва земята и да се наслаждава на пъстрите цветове на чушките. Това е моментът, който преобръща представите й за възможностите, които земеделието би могло да предложи на младите хора.

„Започнахме да разказваме за ползите от лютите чушки. Също така създадохме едно предаване в YouTube, което донесе популярност на бранда. Тогава и родители ми видяха, че моите нови идеи, и дори нов поглед върху това, което те вече бяха направили, много добре си колаборира с продукта и техния опит. Когато създадохме новото лого, то също трябваше да мине през мен, аз да го усетя и да направя така, че и хората да почувстват какво стои зад бранда. За себе се научих, че ми се получават нещата“, споделя Славена

През 2024-та година семейство Родинови е на изложение в Ню Йорк, където представя своите продукти. Тази година очакват да повторят успеха си от града, който никога не спи, и в Япония. Чушките им вече са известни в Китай, Полша и Гърция. Надяват се да имат по-широко разпространение в Европа.

Снимка: Елена Ненкова за Forbes България  

„В България малко по-малко млади хора избират да продължат това, което е започнато от техните родители на фона на чужбина. Въпреки това, отключените в NextGen категорията, са хора, чиито истории заслужават да получат повече гласност. Сред тях има много млади хора, които поемат бизнеса на своите родители. Второто, младото поколение в момента в България, което поема тези бизнеси, е значително по-дигитално. Така, че тези бизнеси минават през една изключителна трансформация, но въпреки това запазват самия дух и самите ценности вътре в себе си. Докато по отношение на категория „Иноватор", специално в земеделието ние можем да се похвалим със страхотни примери за иновации, които са създадени от нас. Ние не само следваме глобалните тенденции в земеделието, а всъщност създаваме такива на родна почва.“, коментира Марио Танев, редактор в списание Forbes България

Стефан Цонев е създател на ферма за производство на бейби листни зеленчуци в село Черньово, Ихтиман. Преди да се завърна в България, Стефан дълги години живее във Великобритания, където завършва специалност Цветопроизводство и паркостроене и създава фирма за озеленяване.

„Историята започва доста преди мен. В нашия град, през 1900-та година той започва производството на пшеница и всъщност по това време ние имаме една от най-модерните мелници за брашно. През 2010-та година нещо ме накара да започна да се занимавам със земеделие. Живял съм в чужбина 10 години, там консумирах различни бейби листа, различни продукти, които все още не бяха познати в България. И тогава реших да се занимавам с производство на листни зеленчуци“, разказва Стефан Цонев, създател на ферма за производство на листни зеленчуци „Грийн Ту Гоу“.

Първата реколта е 20 кг рукола, която Стефан едва успява да продаде. В момента производството се измерва в тонове.

„Ние сме вероятно първата фирма в България, която постави засенчващи мрежи. По този начин предпазихме посевите си от градушка, от силно слънце, но същевременно спестихме от водата, защото в нашия регион, въпреки че сме планински регион, изпитваме доста трудности с водата. Реално ние намалихме полината с повече от 50%, особено през горещите дни. Стараем се да не използваме никакви пестициди. Това ни беше следващата иновация. Вкарахме от Холандия една специална хартия. Семената се поставят между два листа от тази хартия, като по този начин се спират всички плевели. Реално не се налага да пръскаме за плевели и за всякакви други буболечки, които излизат от почвата“, разказва Стефан.

Стефан сравнява иновативните хора с фокусниците.

„Иноваторът е почти и фокусник, защото има друга гледна точка. Аз вярвам, че най-лесното място, да не кажа в света, но в Европа, да станеш успешен, е в България. В зеленчукопроизводството има толкова незаети ниши. Ние имаме огромен недостиг, имаме огромен внос на зеленчуци. Вярвам, че всичко това може да си го произвеждаме тук. Това, за което страдат много хора на моята позиция, е как да мотивират децата си да се занимават със земеделие. Това да бъдеш земеделец е като това да бъдеш пожарникар, полицай, медицинска сестра, санитар, лекар. Това е като дълг към обществото“, казва Стефан

Снимка: Елена Ненкова за Forbes България  

„Земеделието е изключително иновативен сектор и когато казваме това, имаме предвид, че имаме изключително много автономни машини. Вече започнаха да се внедряват и автономни трактори, за които все още нямаме регулация, но пък съвсем скоро смятам, че и това ще се случи. Вече имаме безпилотни машини, които работят по българските полета, имаме различни датчици, които спомагат за управлението на стопанството, за това да бъде по-оптимизирано, да се проследяват разходите. В селскостопанския сектор един от основните проблеми е свързан с работната ръка и по-скоро с нейната липса. Така, че по-голямата част от иновациите и машините са свързани именно с това - да улеснят фермерите, да се случват процесите по-бързо, да бъдат механизирани където е възможно", коментира Христина Василева, заместник главен директор в Agri.bg

Даниел Божанков е председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство и представлява кооператив от 6 фирми от сектор птицевъдство, сектор яйца. На 34 години е.

„Точно със създаването на тази асоциация се роди идеята за обединение, сдружаване на фирмите, тъй като според нас това е пътят, особено за по-малките производители, да се сдружават, да си помагат и да изградим едно доверие, което в по-голямата част от българите липсва. През тези две години, доказахме на много други, че с българите може да се работи, може да си имат доверие“, споделя Даниел.

Даниел описва яйцата, които произвежда кооператива като яйца с кауза, тъй като 50% от печалбата на обединението отива към фондация „Искам бебе“ за двоики с репродуктивни проблеми. До този момент даренията са достигнали сумата от 50 хиляди лева, които са помогнали за раждането на 4 бебета.

„Аз съм от Горна Оряховица, трето поколение фермер. Семейната ни ферма е за отглеждане на бройлери. Дядо ми е вече сериозен пенсионер, на 93 години. Той е започнал целия бизнес, но баща ми го продължава. Без много да се замисля, въпреки, че съм завършил финанси, все пак се върнах в земеделието, благодарение на емоцията и на добрия пример, който съм взел от баща ми, от дядо ми. И се надявам да го надградя. Много съм пътувал в неправителствения сектор, обиколил съм цяла Европа. Това разшири погледа ми, помогна ми с езика, запозна ме с много интересни хора. показа ми, че по целия свят може да е корено различно - и хората, и храната, и животът“, разказва Даниел Божанков

Според Даниел птицевъдството в България се развива на много добро ниво и не отстъпва по качество пред другите европейски държави. Основните предизвикателства, обаче според него са свързано с регулациите, администрацията в страната и големия внос на стока с лошо качество на ниска цена.

„През 2023-та и цялата 2024-та имаше много огнища в страната. Над 2 милиона кокошки бяха заличени. Това е, обаче в цяла Европа при кокошия вид. Там смъртността е на 100%. Трябва да имаш оборотни средства или да теглиш кредит. Обезщетенията от държавата се чакат понякога по две години и това означава просто край“, казва Даниел

Според него единствената превенция в момента е прилагането на ваксина.

„Французите са новаторите. Те прилагат ваксина срещу инфлуенцата. Вече от няколко месеца изчакваме да видим и самия резултат какъв ще бъде. В България започна един процес за стратегия за ваксинация. Не се получи първият път, тъй като в доклада от Европейската комисия посочваше, че ние не разследваме от къде идва птичият грип, а просто унищожаваме. А това е много важно за една така стратегия. Сега Министерството започва на ново да работи в тази насока и се надявам да успеем, тъй като това е единственият вариант, да можем да продаваме стоката и в Европа“, коментира Божанков.

Земеделието борави с едни от най-важните ресурси - земята и водата. Устойчивостта е изключително важна за сектора. Марио Тенев разказва какво означава все по-често използваната абревиатура ESG (environmental, social, and governance/екологични, социални и управленски въпроси)

„ESG се състои от три компонента. Първият е природния. В земеделието това означава опазване на нашите почви и наистина пестеливо, консервативно използване на води. Вторият компонент - социалният аспект на ESG, касае общественото значение на бизнеса. Когато говорим за продоволствена сигурност, не си говорим просто за наличието на храна, а си говорим за наличието на питателна храна с достатъчно макронутриенти, така че да задоволи нуждите на здравето на населението. Така, че тук говорим за биоферми, говорим за компании, които не използват вредни химикали. И последният аспект от ESG - Governance (управлението), касае структурата на компаниите. Тоест тези компании вътрешно как се справят с предизвикателствата на задържането на един персонал, чийто нужди да са задоволени. Вярвам, че тези термини са силно политизирани от една страна, но в същото време те крият едно много важно и много ясно послание към всички. И то е, че ако искаме нашата планета да продължи да съществува, ние трябва да се грижим за нея. Не можем да стоим пасивно и да очакваме това просто да се случи. Със сигурност, ние като индивиди носим своята отговорност, но в същото време компаниите от своя страна носат тяхната“, обяснява Марио Танев, редактор в списание Forbes България

Албина Ясинская е биофермер. Започва да се занимава с животновъдство преди 13 години. Тя е и дипломиран агроном.

„Ние започнахме с едно малко дворче. Първо взехме една крава Марта. Имахме доста мляко, но първоначално произвеждахме само за нашето семейство. След това се появи една биволица Карма, а по-късно и една овца Карла Бруни. Цялата територия днес е към 1800 декара и в момента цялата е биосерцифицирана. Шест години ни отне само да биосерцифицираме нашето стопанство. А освен него, ние имаме и биосерцифицирано производство, преработка. Имаме мандра, имаме кланица, имаме транжорна. Към това нещо имаме и заведения на три локации - в София, Розино и Сопот. Тук също произвеждаме мацарела, бурата, страчатела и един от топ продуктите ни сега - кефир“, разказва Албина Ясинская, създател на „ЛГЛ1“ ЕООД.  

Според Албина хората са забравили какъв е вкусът на истинската храна, затова мисията на нейната ферма е да развива и показва стойността на истинските продукти. В стопанството си, Албина прилага хуманно отглеждане на животни с ротационно пашуване, което допринася за изследването, поддържането и развиването на потенциала на почвите в стопанството. Това от своя страна спомага за качеството на продуктите. Втората важна стъпка, която е предприема е компостирането на отпадъците, както и разделното събиране на отпадъците в заведенията, които ръководи.

„Понякога аз получавам доста коментари от своите деца: Мамо, ти чуваш ли ме? Мамо, ще дойдеш ли? Мамо, какво ще правим сега? Аз все правя нещо или все отсъствам, и постоянно има един компромис. Няма някаква формула, която да ти позволи да бъдеш навсякъде и да си успял във всичко. Ние сме свикнали с този стрес, с тази рутина, с предизвикателствата, с работата, а за децата е важно да виждат какво правят родителите. И искам да са гордеят с нас. Когато ти идва почти 6-годишно дете и казва: Aко ви трябва помощ, аз съм насреща, кажете какво да правя?! Когато децата искат да са с теб и да ти помагат, това е доста голямо постижение за един родител“, споделя Албина

Според заместник главния редактор на Agri.bg Христина Василева, в селското стопанство има все повече жени.

„Винаги след среща с фермер, който ме е грабнал с история, има един момент, в който си казвам защо не захвърлиш всичко и не станеш и ти един земеделски производител. Контактът с тях, досегът с тези хора, начинът по който те говорят за своето стопанство; начинът, по който обясняват какво правят, защо го правят, как го правят, какво ги мотивира, е толкова вдъхновяващ“, споделя Христина.

Николай Христов е овощар. Основно произвежда сливи и различни видове кайсии. Всички продукти са без добавени захари, овкусители и оцветители.

„Започнахме аз и брат ми, преди повече от 30 години. Бяхме още ученици, когато родителите ни оставиха, според нас, уредения си живот в града и се преместиха в нашето родно село, живеейки в един фургон.
Един железен фургон с две много малки стаички. Там започнаха да правят неща, свързани със земеделието до толкова, доколкото са имали опит и възможност. След казармата, аз и брат ми трябваше да се върнем при тях и така се озовахме 4-ма човека в един фургон. Започнахме с един трактор, едно ремарке и един култиватор“, разказва Николай Христов, съосновател на „Каладан-Аракис“ ООД

Николай разказва, че е възпитан да бъде смирен, да не се оплаква и да намира решения. Най-важните уроци в бизнеса е получил от родителите си. От малкия фургон, днес Николай и брат му управляват голямо предприятие, имат много партньори и успяват да реализират износ в Европа. Според него родните земи, в крайният Североизток, вирее всичко. Въпреки, че е удовлетворен от личните успехи, смята, че секторът му има все още дълъг път да извърви.

„Нямаме много бизнеси, които да ни подкрепят – нямаме пакетаж, нямаме логистика, нямаме бази, количества, партидност, етикиране, малки касети, нищо нямаме. Това нещо изисква целенасочена политика и това е във всички овощни видове. Мотивира ни личният успех. Ние успяваме, въпреки тези неща, но мащабите остават само наши. Може би не само нашият сектор, според мен на селското стопанство му е нужна стратегия. Тази национална стратегия, която стъпва на едно разбиране за структурата и недостатъците на селското стопанство. На един научен подход, който да изследва недостатъците и тяхното преодоляването. Анализ на съществуващото и промените, които трябва да бъдат направени и чак тогава всеки един фермер ще мисли за утрешния ден“, коментира Николай Христов

„Имам една мечта. Ние с брат ми сме второ поколение земеделци. Имаме малко спомен от баща ни, който е бил постоянно по градините, по полетата. Сега се случва това и с нас. Ние с брат ми постоянно липсваме, постоянно работим. Представям си се, стар, грохнал, стоя на края на една градина, защото пазя четвъртото поколение, което рови в прахта, докато ние двама гледаме третото поколение, което прави нещо в градините. Това би означавало, че нашите деца са оценили това, което правим и са видяли смисъла да го правят и те“, споделя още Николай

Кулминацията на конкурса AGRI Awards е по време на галавечеря и церемонията по награждаване на победителите, когато се разкрива кои са те. Второто издание на събитието тази година се проведе на 13-ти февруари в София.

Снимка: High Noir за Forbes България 

„Ние вярваме в силата на добрия пример и именно за това искахме да създадем една платформа за обмяна на скъпоценен опит в земеделския сектор. Секторът е изправен пред безпрецедентни предизвикателства на глобално ниво, така че единственият път напред е чрез съвместна работа и споделяне на добри и работещи практики. От тази гледна точка вярвам, че значението на един такъв форум и едни награди, отличаващи тези добри практики, е наистина значимо“, казва Марио Танев, редактор в списание Forbes България