Коалиционен съвет се провежда тази вечер в Министерския съвет. Кратък и импровизиран протест се проведе преди него пред МС с искане за оставката на вицепремиера Калина Константинова заради плана за разселване на украинските бежанци. Протестът обаче бързо се разотиде, вероятно заради дъжда.
Темата на съвета е Планът за възстановяване и устойчивост, по който страната ни трябва да получи 12 млрд. лв. до края на годината. Коалиционните партньори трябва да разгледат списък с промени в редица закони.
„Следващата седмица трябва да бъде внесен в парламента актуализираният бюджет, тоест това е работата на Министерски съвет. Надявам се да успеят, доколкото антикризисните мерки са съгласувани между коалиционните партньори още преди няколко седмици“, заяви Владислав Панев от „Демократична България“.
„За да тръгнат средствата от ЕС разбрахме, че Народното събрание до края на годината трябва да реализира редица законопроекти, като юридическа гаранция за тези средства от ЕС. Може би разговорът тази вечер ще е по-скоро експертен“, каза Станислав Балабанов от „Има такъв народ“.
По информация на bTV в петък ще се съберат на експертен коалиционен съвет в Министерството на финансите част от коалиционните партньори, за да обсъдят актуализацията на бюджета. Нагласите са тя да влезе на първо четене в бюджетна комисия между 6-ти и 10-ти юни и да бъде гласувана окончателно в парламента до края на юни.
На този фон днес в парламента имаше среща на депутати, бивши финансови министри и икономически експерти за това дали е възможно еврото у нас да бъде прието от 1 януари 2024 г.
Към днешна дата инфлацията е основното предизвикателство България да изпълни всички критерии за присъединяване в еврозоната.
"Предстои да видим какво ще бъде третирането на България по отношение на инфлацията, аз не изключвам по-благоприятно третиране – като това ще зависи основно от две неща - добри политики и добри преговарящи“, заяви Димитър Радев, управител на БНБ.
Според подуправителя на Централната банка Калин Христов рискът да влезем в инфлационна спирала се увеличава.
„Висока инфлация се спира с високи положителни реални лихви и с рецесии“, каза Калин Христов.
Председателят на комисията по бюджет и финанси е скептичен, че България заради инфлацията ще приеме еврото в началото на 2024-та.
„Не е голям шансът ни, тъй като, ако запазим сегашните критерии, ние трудно бихме ги изпълнили от гледна точка на инфлация“, отбеляза Любомир Каримански, председател на Комисията по бюджет и финанси.
Инфлацията у нас не трябва да надвишава с 1,5% тази в трите държави- членки на еврозоната с най-добри показатели.
„Ние имаме по-висока инфлация, също така и чисто механично заради кошницата на потребление. Има въпроси с тайминга на инфлацията, тъй като нашата инфлация започна доста преди европейската инфлация, в момента се вдигат и лихвените проценти на ЕЦБ, което дава известни основания да смятаме, че все пак може и да се вместим в рамките на този критерий“, каза Ивайло Яйджиев, зам.-министър на финансите.
Влизането в еврозоната не слага край на кризите пък предупредиха от левицата:
„Край на банковите фалити - това е заблуждение. В пазарната икономика няма как да няма фалити. Може да са по-малко, може надзорът да е по-силен, но при техния надзор фалираха, изпуснаха цяла южна Европа, лъжеха Евростат, затваряха си очите в ЕЦБ и накрая всички плащат цената – едни леят шампанско други плащат“, заяви Румен Гечев от БСП.
Бивши финансови министри подкрепят членството ни в еврозоната.
„Мястото ни е в еврозоната, колкото по-бързо стигнем там, толкова по-добре за нас“, коментира Милен Велчев.
„Максимално бързо и ако успеем да се вместим в този график“, каза и Владислав Горанов.
Въвеждането на еврото ще ускори търговията, икономиката и ще помогне за доближаване на доходите ни до европейските, категорични са експертите.
Малко по-рано днес работодателските организации заявиха, че на 24 и 29 юни са готови за протести, обяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Те настояват от правителството за компенсации за високите цени на тока, както и да се компенсира разликата в цената на природния газ за месеците април и май. Домусчиев също така посочи специално за bTV, че КРИБ настоява да се въведе данък върху свръхпечалбите на енергийните дружества, както и дългосрочни договори за електроенергия на големите предприятия.
