Клаудия Кардинале: Много са неустоимите мъже в живота ми

Бежанците са проблем за Италия, няма къде да ги настаним, а те продължават да пристигат в Сицилия. Какво още разказа за киното, Париж и неустоимите мъже в живота си Клаудия Кардинале – вижте в интервю за предаването „120 минути” със Светослав Иванов.

- Клаудия Кардинале, добре дошла в предаването ни. Много ми е приятно да се запознаем. Вие сте голяма звезда с международна кариера, за която ще поговорим. Но преди това, родена сте в Тунис - мястото, от което избухна Арабската пролет. И затова ще ви попитам - как се чувствате като виждате толкова много бежанци, които искат да дойдат в Европа?
- Невероятен проблем е. В Италия вече няма къде да ги настаним, а те продължават да пристигат в Сицилия. И аз имам подобна история. Моят баща през Първата световна война се преместил в Тунис. Там вече имало много руснаци.

- Руснаци?
- Да, руснаци. Освен това имало и много арменци, евреи. Доста интересна комбинация от хора, дори бих казала фантастична. Живеехме заедно.

- И сега като гледате новините и виждате всички тези бежанци, които се опитват да стигнат до Европа, как се чувствате?
- Много е жалко. Всички тези кадри на деца, бебета, които видимо страдат ме карат да се чувствам ужасно.

- Вие сте посланик на добра воля на Юнеско. Кой е най-големият проблем на света днес? Политиците, войните?
- Често си мисля за това. Знаете ли, аз се опитвам да помагам. Помните ли онова малко момиченце, което беше изгорено от напалм по време на войната във Виетнам? Помните ли я - малко голо момиче, което тичаше, а кожата падаше от телцето му? Тя често идва в Париж и ние обядваме заедно. На хора като нея се е случило нещо страшно, но това не означава, че целият им живот трябва да е такъв.

- Вашата приказка започва от един конкурс за красота в Тунис. Вие сте младо момиче и ви обявяват за "Най-красивата италианка в Тунис".
- Да, да точно.

- Но кой ви качи на подиума?
- Това е невероятна история. Бяхме цяла редица с момичета. И изведнъж някакъв мъж си проправи път към нас, хвана ме за ръката, дръпна ме силно и ми сложи лента. На нея пишеше - "Най-красивата италианка в Тунис". Чиста случайност. Дори не съм искала.

Наградата обаче беше пътуване до филмовия фестивал във Венеция. Аз бях толкова млада, че майка ми трябваше да дойде с мен. Като пристигнах там започнаха да валят предложения да се снимам в киното. Аз им отговарях категорично- не желая да се снимам.

- Защо?
- Защото не исках. Като се качихме в самолета да си ходим, видях една статия във вестника - "Момичето, което отказа да се занимава с кино". След като разказах у дома на баща си, той започна да настоява.

- Чакайте малко, вие сте отказали, защото не сте искали да се занимавате с кино или това е била стратегията ви - да се правите на по-недостъпна?
- Не, причината беше друга. Сестра ми беше много красива и мечтаеше да се занимава с кино. Не аз, а тя. Това си беше нейната мечта. Но съдбата е странно нещо.

- Вашата сестра?
- Да, Бланш.

- Какво се случи с Бланш?
- За съжаление тя участва само в един филм. Това беше всичко. Ужасна история. Днес тя живее в Полинезия. От много, много години.

- Щастлива ли е?
- Да, много. Обичам я много и тя ме обича.

- Липсва ви всякаква горделивост. Никога не сте имала нито бодигард, нито шофьор. Защо?
- Никога не са ми трябвали. Тези неща не са за мен. Аз искам да съм си свободна. Но ще ви кажа нещо фантастично. В Париж, когато някой непознат ме спре на улицата и започне да разговаря с мен, непознатите започват да ме защитават. Винаги се приближава някой човек, който казва на другия - оставете госпожа Кардинале на мира. Не я притеснявайте! Веднъж бях в Америка, където съм снимала много филми. Пол Нюман ми даде своята къща и когато излезех през вратата, идваше полицай, който с много очудено изражение ме питаше - "Но вие нямате ли охрана?" Аз им отговарях - не, не ми трябва бодигард. Аз мога да се защитавам сама.

- Кой беше мъжът, за когото може да кажете, че е бил вашият неустоим?
- Знаете, че аз съм работила с много мъже...

- Знам, знам. Кой обаче беше неустоимият?
- Ален Делон, Жан Пол Белмондо, толкова са много. Но знаете ли...аз никога, никога не съм имала любовни истории с тях.

- Наистина ли?
- Никога! Съпротивлявах се...

- Какво ще кажете за Марлон Брандо?
- О, Брандо...За мен той беше...След първия филм, в който го видях, не се случи нищо. Но след като пристигнах в Америка, някой почука на вратата ми. Той влезе в стаята...но...нищо не се случи. Съпротивлявах се, отпратих го. След като затворих вратата, останах за секунда в тишината и си казах - "Аз съм наистина много глупава...".

- Не мога да повярвам. Вие сте толкова отворена към хората...С какви ли хора не се срещам, които нямат и частичка от вашия живот. Но вие сте толкова лъчезарна и открита...
- Аз съм естествена. Това е важно. Не обичам хора, които си мислят, че са кой знае какво. Аз съм нормален човек.

- Това сигурно ви държи толкова активна и на тази възраст?
- Точно, точно. Работя много, все още. Снимам се в много филми. Миналата година направихме два американски филма, един в Австрия. Много са. За мен е интересно - така живея много животи, а не само един.

- 152 живота...
- Да, множко са...

- Броих ги цяла нощ снощи...Добре, сега сте тук, за да представите участието си в българската продукция „Имало едно време един уестърн". Как се съгласихте да участвате в тази продукция?

- Запознах се с Борис, режисьорът, който е наистина фантастичен, добър човек. Винаги се усмихва. Първоначално си мислехме да е документален филм, но след това си казахме - не, хайде да го направим игрален.

Знаете ли, толкова е вълнуващо да снимаме отново на местата, където направихме "Имало едно време на Запад". Същите места....Срещнах толкова много хора, които и тогава работиха с мен и Сержо Леоне.

- Накрая, понякога питам гостите си - какво е за вас България? Няма да ви го задавам, защото няма да знаете какво да ми отговорите...Кажете ми обаче какво е професията ви за вас?

- Професията? Начин да живееш много животи. Фантастично е. И обичам да пътувам. Знаете ли, била съм и преди в България. И ви познавам. Хората са чудесни. Аз обичам да разговарям с хората, това е важно за мен - да си комуникирам с хората. Затова не ми трябват никакви охрани...

- Клаудия Кардинале, благодаря ви. За мен беше привилегия. Желая ви успех.
- Грацие...