Бившият премиер Симеон Сакскобургготски определи казуса с царските имоти като една история без край.
Защо повече от 10 години темата е тест за историческата ни памет, законността и правото у нас – отговорите тази вечер в bTV Репортерите от Канна Рачева и оператора Добромир Иванов.
Ситняково е едно от местата, за които съдебният спор вече е приключил в полза на държавата. Стефан Гиров идва в ловната вила като иконом заедно със съпругата си преди 19 години. Тогава Ситняково е държавен имот и се ползвала от Съюза на писателите.
„Като дойдох, цялото имущество беше в стаята на царицата. Направете сметка какъв куп беше – картини, съдове, всичко беше там с изключение на главните мебели”, разказва той.
„Докато се разберат горе големите, до 2004 г., докато Царя го взема, не бях към никого. Работех като кръчма”, допълва Стефан Гиров.
След това, до налагането на мораториума през 2009 г., царското семейство успява да ремонтира някои от покривите на постройките в Ситняково.
„За мен още по-несправедливо или особено е, че всъщност предишната държава, ако можем да я наречем от 1947 до 1989 г., е едно да кажем решение това да конфискуват и да си вземат имотите. И че след това новата държава потвърждава, че са наши. И същата тази нова – там е вече, което е по-особеното, изведнъж започва да претендира, че трябва да си ги вземе. –Това вече е много загадъчно и бих казал, че е и особено като европейско поведение”, каза Симеон Сакскобургготски.
В последните 9 години двете страни в спора няколко пъти се опитват да стигнат до споразумение по казуса, но до решение така и не се стига.
