Наказани заради това, че са станали майки… Защо все повече жени отпадат от академичния живот, след като са избрали да имат дете? Нов анализ на данни от различни регистри в Дания дава отговори защо се случва това.
Резултатите показват, че още след първото дете, жените майки, наети на работа в университети, намаляват. Увеличава се броят на майките, които напускат и академичнуте среду, след като са родили. Жените са два пъти по-склонни от мъжете да напуснат академията след раждането на първо дете.
Използвани са регистри и бази данни за две десетилетия в Дания, която не веднъж е давана за пример като социална държава и такава, в която има равенство между половете.
Въпреки това проучването показва, че кариерите и на мъжете, и на жените се движат по сходен начин до момента на появата на първото дете.
Проследени са кариерите на записалите докторатнтура между 1996 г. и 2016 година, а след това тези данни са били комбинирани с други, които съдържат броя на научните публикации, колко и какви са били тези публикации, автори ли са на изследването, какъв е бил приносът им към науката в следващите десетина година, в кой екип са работили и какво се променя, когато станат родители.
Дали това важи само за Дания, защо се случва и само в света на науката и висшето образование ли е така – Виктория Петрова разговаря с две от изледователките, работили по това проучване - Софи Кайро, главен асистент в Бизнес училище в Копенхаген (CBS), и Валентина Тартари, професор в Стокхолмско училище по икономика.
Според Софи Кайро основните изводи от изследването показват, че при майките след раждането на първото дете има 29% вероятност да напуснат академичния живот, а за бащите след раждането на първото дете академичната заетост спада с 14%.
„Така че когато сравняваме майки и бащи, виждаме, че има разлика от 14% при бащите, до 29% при майките, което води до това, което наричаме „наказание за дете“ от 15 процентни пункта. Така че по същество това означава, че жените са два пъти по-склонни от мъжете да напуснат академичната среда след раждането на първо дете“, добави тя.
„Това, което може би беше малко по-изненадващо, беше да видим рязка разлика по отношение на кариерното развитие на мъжете и жените, особено в страна с прогресивни трудови политики за родители и условия за завръщането има на пазара на труда. Може би точно това ни изненада най- много. От друга страна, това, което смятаме, че е важно, е, че правим много по-прецизна оценка и се задълбочаваме в някои от причините защо виждаме това явление толкова ясно“, посочи Валентина Тартари, професор в Стокхолмско училище по икономика.
Проучването показва, че без значение от професията, жените са тези, които поемат по-голям дял от домашната работа в домакинството. Въпреки, че преди раждането на детето и двамата родители изразяват готовност грижата за бебето да се споделя, жената остава по-активната.
„Когато ги питаме в анкетата кой във вашата двойка става през нощта, когато бебето плаче; кой остава вкъщи, когато детето е болно; кой го води на лекар, тогава това, което установяваме, е, че жените са пет пъти по-склонни да кажат „Аз съм основният грижещ се в семейството“, в сравнение с мъжете“, допълни Софи Кайро.
„Така че по същество времето на прекъсване на изследователската дейност се отразява на тяхната работна продуктивност. Те по същество работят по-малко часове от бащите след раждането на детето. И както виждаме, тяхната продуктивност спада с около 30%. Така че това е голямо „наказание за това, че имаш дете“ както върху продуктивността, така и върху заетостта. Често те остават в сектори, интензивни по отношение на изследванията, но изглежда се насочват към работни места, които имат по- малко изследователско съдържание. Така че историята не е „по-ниска продуктивност, след това напускам“. Историята е „имам дете, под огромен натиск съм, напускам академията и в резултат на това продуктивността ми спада“, каза още тя.
По-малкото време и намалената продуктивност прави изкачването на кариерната стълба по-трудна.
„Ние знаем и от други области също, че жените са склонни да бъдат по-малко мобилни, особено когато имат деца, защото е по-трудно съпрузите или партньорите да следват жените в техните движения за работа, отколкото обратното. Така че, ако вашата академична работа изисква този вид мобилност, това е една причина защо повече жени напускат професията спрямо мъжете. И след това накрая стои и въпросът за подкрепата, която получавате във вашия отдел, във вашите организации. Колко сте подкрепени, например, когато се върнете на работа след отпуск по майчинство? Така че ние не мислим, че това е съдба. Или причината е една единствена. Вероятно е съвкупност от причини, които могат да бъдат решени чрез различни политики в отдели, в университети, от финансиращи организации и на ниво система като цяло“, коментира Валентина Тартари.
Науката и академичния живот са изключително конкурентна сфера навсякъде, независимо от пола. Изискванията към продуктивността на учените се увеличават, както и изискванията за получаване на финансиране за изследвания.
„И въпросът е, че в работа като изследовател, голяма част от усилието е специфично, индивидуално. Това е усилие, което трябва да вложа, особено в ранните години от кариерата, за да има ефект, да създадете име в научния свят. Така че науката наистина е много конкурентна. В същото време, това е също поле, което дава голяма гъвкавост и възможността да организирате работата си по по-гъвкав начин от други области. Но както видяхме, това може всъщност да се окаже нож с две остриета, защото гъвкавостта също означава, че границите между работата и личния живот могат да станат много размити. А и хората, които могат да работят много повече, могат да получат предимство спрямо хората, които имат други отговорности извън работата“, обясни Тартари.
„Има две неща, за които трябва да помислим тук. Каква е ситуацията, пред която е изправена една майка у дома? Много е трудно да подстригвате косата по-бързо или да почиствате къща по-бързо, или да кърмите дете по-бързо. Идеята, че майките трябва да станат по-ефективни в извършването на тези дейности, не е възможна. Но това, което може да се случи, е майките и бащите в много по-голяма степен да споделят отговорностите около детето. Да имаш новородено ще отнема време. Това е голяма задача, която човек поема, ставайки родител. Но в датския контекст това, което виждаме, е, че с променящите се регулации в посока, в която майките и бащите споделят отпуска, и майките, и бащите са склонни да бъдат по-ангажирани в грижата за детето“, допълни Софи Кайро.
