19:46 ч. 02.05.2018
Проектобюджетът на Европейския съюз в периода 2021 – 2027 г. е 1 трилион и 279 милиарда евро, като Европейската комисия е изправена пред сложната задача да запълни „дупката“ след брекзит – от 12 млрд. евро. Ще се свие финансирането за селско стопанство за сметка на отбраната и помощта за трети страни.
В момента Германия, Франция, Великобритания и Италия, дават над 60% от парите за целия Европейски съюз. Това са така наречените „държави донори“, които получават по-малко, отколкото внасят в общия европейски бюджет.
Това позволява на по-бедните държави като България да получават достъп до много повече евросредства, отколкото те самите допринасят.
За година страната ни е получила пет пъти повече пари, отколкото е внесла.
Земеделието е един от секторите, в които европейските субсидии най-вероятно ще намалеят след брекзит, включително и за България. Очакванията са за свиване на парите за общата селскостопанска политика с 5%. Според Костадин Костадинов, който обработва 11 хил. декара земя в Добруджа, ако субсидията бъде намалена още, все повече стопани ще се откажат от големите стопанства.
Икономисти коментират, че тепърва трябва да стане ясно дали ще има по-малко пари само за големите ферми или средствата ще се орежат по малко за всички.
„Мисля, че земеделието е неизбежно с всеки следващ бюджет да има свиване и това ще продължи“, каза икономистът Георги Ангелов.
България обаче може да компенсира с повече пари по линия на сигурността на външните граници, смятат експерти. При всички случаи обаче държавата ни ще трябва да си гарантира парите като отговори с реформи и спазване на законите.
„Може би това е възможният компромис – запазване на парите, но по-строг контрол как се харчат и как се правят реформите. Схемата „пари срещу реформи“ е доказана“, коментира Ангелов.
Окончателното решение за парите на Европейския съюз след 2021 г. всъщност ще бъде взето от следващия състав на еврокомисията след изборите догодина.
