Светослав Иванов за това колко е важно децата ни да научат от нас каква е истинската стойност на дни като днешния и каква е вредата от речите на политиците на националните празници
Ключовият въпрос тук е – Кои сме ние? Не бих искал да ангажирам времето ви и да пиша дълги есета, но винаги в деня на Съединението търся някого, с когото да споделя мислите си. Приятелите ми се умориха още преди години, но не им се сърдя, защото сме млади момчета и да говориш за Съединението със сериозна физиономия, не върви, защото най-малкото хората започват да те гледат странно, мислейки си – какво му става на тоя?
Просто времената са такива. За много от нас днес е просто един почивен ден. За много от политиците, това е поредният ден, в който ще ни обсипят с празни приказки без изобщо да си дават сметка какво се е случило в Пловдив и как този ден е отговорил на въпроса в първото изречение на текста.
Преди две години отразявах празниците по случай Съединението в Пловдив. Беше приятно, но в новините никога времето не е достатъчно, за да опишеш като хората, това което се случва или не се случва. А и няма как да кажеш, че българските политици в последните десетилетия не притежават смелостта на онези техни предшественици, които вдъхновяват Съединението. Няма как да кажеш, че самата дума „съединение” е изчезнала в отношенията между нас самите като общество. Няма как да кажеш, че именно чрез Съединението народът ни е извървял пътя на разединението, увековечено от думите на побеснелия Бенковски към пасивния народ „Ставайте робове, АЗ не ща ярем!” до хилядите доброволци, които са тръгнали из калта, голи и боси, за да защитят страната си, водени от онзи младеж Батенберг, който яхнал белия си кон е изглеждал страшно, независимо, че е нямал навършени 30 години.
Той дори не е бил българин, но е вдъхновил хиляди, хиляди, хиляди хора да отговорят на въпроса – кои сме ние.
Ние сме българи. Точка. И сме били обединени от обща цел. Днес е различно. Нямаме обща цел и не знаем кои сме.
Как да кажеш всичко това в новините? Не върви, защото най-малкото хората започват да те гледат странно, мислейки си – какво му става на тоя?
Санстефанска България, родена от Санстефанския предварителен договор(както пише върху оригинала на документа) така и не вижда бял свят дори и за един ден.
Съединението обаче е велико събитие, за което трябва да мислим не само на днешния ден. Трябва да мислим за него и на трети март, и на втори юни, а защо не и когато няма формален повод, който да свързваме с почивен ден?
Заведете детето си до гробницата на Батенберг в София, обяснете му на колко години е бил князът, когато е повел армията срещу сърбите. След това минете през президентството, погледнете към гвардейците и му кажете, че когато е дошъл решителният миг и войниците са тръгнали на атака с вик „Ура” до княза е имало батковци, облечени с абсолютно същите униформи, за да го пазят от врага. Те наричали себе си „Личният на негово величество конвой” и били толкова смели, че когато влезли в битката край Сливница, яростта им била колкото страшна, толкова и заразна, че за момент всички се почуствали безсмъртни.
Но не били, въпреки че това, което направили няма да умре, независимо колко разединени сме днес.
Всяка година, в дни като днешния, след като политиците завършат официалните си речи, които звучат по един и същи начин, ставаме свидетели на заря-проверка, при която се изброяват имена от българската история, която звучи също по един и същи начин.
Така и на никой от въпросните държавни лидери, през всичките тези години, не му направи впечатление, че на тържествените церемонии имената на великите исторически личности са подредени в много странен ред. Хан Кубрат, хан Аспарух, хан Крум... Тервел го няма, независимо че е спасил Европа от арабите, които все пак влизат в Испания, за да я потопят в робство за много дълго. Патриарх Евтимий е след Петър Парчевич, при положение че последният патриарх на второто българско царство живее над 200 години преди него... Заслушайте се и ще откриете още странни неща.
Не оставяйте политиците да обясняват на децата ви какво е значението на дати като днешната, защото има реална опасност детето ви да си мисли, че гвардейците са създадени, за да пазят именно политиците, а дни като днешния са празници, за да може големите да не ходят на работа.
В сграда в самия център на Пловдив е трябвало да се помещава Областното събрание на Източна Румелия. Захари Стоянов обаче не мислел така и провъзгласил Съединението преди сградата да бъде завършена. Сърбите си направили устата за компенсации, заради увеличената територия на България, искайки тя да смени столицата си. Какъв бой яли сърбите знаем всички, как Батенберг станал последният европейски монарх лично повел войската си в битка, знаем също, но ако Пловдив беше столица, това щеше да е парламентът, а депутатите вместо 240 щяха да бъдат шейсетина, за колкото е планирана сградата.
Вижте я, тя си е там. Дори столовете са наредени така, сякаш още очакват своите делегати. Заведете детето си и там. Разбира се, ако не се притеснявате от въпроса – Абе, какво му става на тоя или не ви пука какъв е отговорът, когато се питате – кои сме ние.
