„Знаков”, „специален”, „прекален” или просто „огромен” – определенията за Гергьовденския парад тази година варират силно, но със сигурност не ни насочват към събитие, на което множеството ще скучае. Докато политици и анализатори търсят скритите и явни значения 140 години след Априлското въстание и половин година преди президентския вот, фактите са налице – подобна демонстрация българската армия не е правила от почти десетилетие.
Цифром и словом: 1320 участници, 9 блока представителни части, 35 единици сухопътна военна техника, 8 самолета и 4 хеликоптера. Това са съставните части на един парад много по-сериозен от провежданите през последните години. Последната сравнима по мащаб демонстрация на въоръжените ни сили датира от 2009 г., когато отбелязахме 5 години в НАТО.
Парадът се командва от 51-годишния контраадмирал Митко Петев – командир на Военноморските сили. Завършил е Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” със специалностите „Радиолокация за ВМС” през 1989 г. и „Корабоводене за ВМС” през 1995г., Щабен колеж на ВМС на САЩ в Нюпорт през 1998 г. Щабен колеж на Съвместните въоръжени сили на САЩ в Норфолк през 1999 г и Команден колеж на ВМС на САЩ в Нюпорт през 2008 г.
Преминал е през основните командни длъжности от командир на бойна част до командир на Военноморска база, бил е началник на Военна академия „Г.С. Раковски”, в момента е командир на Военноморските сили.
В следващите страници ще ви запознаем с бойните машини, които ще бъдат под негово командване на Деня на храбростта.
Вертолети
И тази година ще бъде спазена традицията парадът да бъде открит от Военновъздушните сили с вертолет „Ми – 17”, носещ националния флаг на Република България. Машината ще бъде пилотирана от началника на Авиобаза „Крумово” подп. Филип Ангелов.
Многоцелевият вертолет, развитие на популярния по цял свят Ми-8, прави първия си полет през 1975 г., а от началото на 80-те се експлоатира от десетки държави. „Ветеран” е и от редица конфликти по всички точки на земното кълбо.
Ми-17 може да се използва за превоз на хора и товари, а също и за поразяване на земни цели с общо 1500 кг. разнообразно въоръжение на външно окачване. У нас вертолетите се използват и за гасене на пожари. Общият им брой в българските ВВС е 4.
Американският спомагателен вертолет Bell-206 е една от първите западни машини в нашите въоръжени сили. Той се произвежда от началото на 60-те години до наши дни.
Вертолетът има общо 5 места.
Той може да се използва за наблюдение на зоната на бойните действия или тренировка на вертолетни пилоти.
Нашата страна има на разположение две такива машини.
Вертолетът със средна товароподемност на „Еврокоптер” AS-532AL „Кугър” се използва у нас от 10 години. Към момента на въоръжение са 12, а още 2 предстои да бъдат доставени.
„Кугър” се произвежда от края на 70-те години до наши дни.
Освен 4.5 тона товари, нашите AS-532AL могат да бъдат въоръжени с картечници, оръдия и ракетни установки.
Дебютантът в тазгодишният парад AS565 „Пантер” също е на „Еврокоптер”, като общо три машини са в състава на военноморските сили.
Те са предназначени за транспорт на жива сила, огнева поддръжка, борба с подводници и унищожаване на земни цели.
„Пантер” се произвежда от началото на 80-те години до днес.
Самолети
Подобно на немалка част от наличната в момента техника, Ан-30 е в състава на нашите ВВС от периода на социализма.
Двумоторната турбовитлова машина се използва за въздушна картография от края на 60-те в страните от източния блок.
Нашата машина е участвала в програмата „Открито небе” за размяна на наблюдателни полети между Русия и други 33 страни по света.
Основният транспортен самолет на нашите ВВС C-27J “Спартан” е на въоръжение от 2007 г., като страната ни е един от първите му оператори след производителя Италия.
„Спартан” може да пренесе до 13 т товари, а с 6 т на борда може да прелети 4260 км.
Военнотранспортните самолети често са използвани за спешен превоз на донори от различни части на страната, чиито органи могат да бъдат трансплантирани в София.
Чешкият реактивен учебно-боен L-39ZA е платформа, през която минават бъдещите бойни пилоти у нас. Общо 2900 бройки са построени в периода 1971 г. – 2006 г. в различни модификации. Нашата страна има 3 годни за полети такива машини.
През годините „Албатрос” е участвал в конфликтите в Афганистан, Ирак, Чечня, Либия, Сирия и др. Той е използван предимно в ролята на лек щурмови самолет за атаки по земни цели.
Срещу тях той може да използва ракети и бомби с общо тегло от 284 кг.
България разполага с 5 турбовитлови учебни самолета на „Пилатус” PC-9M. Първият полет се състои през 1984 г., а до момента в Швейцария са построени 265 такива машини.
Нашите самолети са от модификацията PC-9M, която е в производство от 1997 г. Те са доставени през 2004 г.
Самолетът лети с близо 600 км/ч, като може да прекара до 4 часа и половина във въздуха.
Съвременният „летящ танк” на ОКБ „Сухой” Су-25 е изпитан в множество конфликти, сред които съветската инвазия в Афганистан през 80-те.
Той поразява бронетехника, жива сила, сгради и други наземни цели с двуцевно 30-милиметрово оръдие ГШ-30-2, различни по калибър неуправляеми ракети, управляеми Х-23, Х-25, Х-28 и Х-29, а може да се отбранява с УР Р-60.
Дозвуковият щурмовик е със сериозна броня, която повишава шансовете за оцеляване на машината и пилота при гъст зенитен огън и даже попадение на ракета.
Нашите ВВС поддържат в бойна готовност 12 машини от експортната модификация Су-25К.
МиГ-29, един от най-добрите изтребители от епохата на Студената война се грижи за сигурността на българското небе след постепенното „пенсиониране” на МиГ-21бис през последните няколко години.
В момента усилията на командването на ВВС са насочени към поддържането на максимално голяма част от 15-те машини в летателна годност – чрез доставки на нови двигатели и резервни части.
МиГ-29 ще е „гръбнакът” на бойната ни авиация през следващите поне 5 години, в рамките на които трябва да бъде финализирана процедурата за доставка на нов западен многоцелеви изтребител.
Танкове и БТР
Основният боен танк Т-72 има силно присъствие в нашите въоръжени сили. Общо 160 броя Т-72М2 са в бойна готовност, а до 250 са в резерв.
Танкът е използван в множество конфликти по света и все още е в производство. Смята са, че от него са направени около 20 000 бройки – почти безпрецедентен резултат в годините след Втората световна война.
През годините Т-72 е бил част от армиите на 40 държави от цял свят.
Бойната машина БМП-1Б е бронирана, верижна, плаваща с екипаж от трима души. Въоръжена е с 73-милиметрово гладкостволно оръдие и сдвоена към него картечница.
Максималната скорост на движение е 65 км/ч, а при плаване – 7 км/ч.
В боекомплекта на машината е включен преносим противотанков управляем комплекс за борба с бронирани цели на разстояние от 500 м до 3000 м.
Армията ни има 75 такива машини.
Произвежданата у нас верижна бойна машина БМП-23 е бронирана и от плаващ тип. Има екипаж от трима души и седем души десант.
Въоръжението е 23-милиметрово автоматично оръдие и 7,62-милиметрова картечница, сдвоена с оръдието.
Максималната скорост на движение на машината е 62 км/ч, а при плаване 5 км/ч.
В боекомплекта машината разполага с противотанкова двуканална система за управление и установка за изстрелване на снаряди.
100 БМП-23 са на разположение на Сухопътните войски.
В парада се включват БТР-60 ПБ МД-1, оборудвани със съвременни дизелови двигатели и автоматични скоростни кутии.
Въоръжението е 14,5-милиметрова куполна картечница с прицелна далекобойност - 2000 м и 7,62 милиметрова картечница с прицелна далекобойност - 1500 м.
Екипажът на машината е от 7-9 души с десант.
Развива максимална скорост на движение 80 км/ч, а при плаване 9-10 км/ч.
