Много общи приказки за сходни приоритети и програми, още толкова разменени обвинения във всички посоки, 1-2 компромата от парламентарната трибуна и един мандат, даден на изненадващ кандидат-премиер – това е кратката равносметка от преговорите между партиите в новия парламент за съставяне на правителство. В единия ден всички се обичат, а на следващия – „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“ са в тройна битка помежду си с епизодични включвания от страна на БСП и ДПС.
На този фон, има една позиция в Народното събрание, която събира подкрепа поне като за обикновено мнозинство, а, с малко старание, може и да се докара конституционно такова. „Ако ни вкарат в трети избори, убеден съм, че държавата ще колабира“, казва Бойко Борисов от ГЕРБ. И Корнелия Нинова от БСП се оказва, че мисли така: „Отиване на трети избори е безотговорно“. „Трети избори за България са лош вариант. Те биха довели до проблеми и нестабилност и смятам, че не трябва да се стига до такава опция“, смята и Мартин Димитров от ДБ.
Дотук – 133 гласа в подкрепа на тезата, че не бива да ходим на нови парламентарни избори. Де да имаше такъв консенсус в НС и по другите въпроси.
Защо е толкова страшно България да мине през 4 състава на Народното събрание в рамките на има-няма половин година? Риск само за партиите ли е това или ще докара беди на цялата държава?
Защо не могат да се разберат?
Според политолога Христо Панчугов причините толкова трудно да вървим към нов кабинет са няколко и отвъд липсата на конкретика при преговорите и недоверието около лицата на правителството има един основен проблем – управленската конструкция се гради непрозрачно: „Проблемът за това политическите партии да не могат да се разберат и да се провалят в съставянето на кабинет идват от това, че разговорите се водят „зад завесите“, а не публично пред очите на гражданите. Кабинет без подкрепата на българските граждани, застанали зад всяка една от политическите формации е невъзможен“.
Колегата му Петър Чолаков определи ситуацията като „политическо танго“: „Хем има стъпка напред и нещата изглеждат, че се развиват в благоприятна посока за съставяне на кабинет, след това изведнъж се отстъпва назад. Виждаме противоположни сигнали. Така че правителство на малцинството не е „мисия невъзможна“, но има много големи рискове.“
Според него един от тези рискове е, че съставеното от партиите на протеста правителство е възможно да зависи от подкрепата на ДПС или на ГЕРБ, което би довело протестните партии до „политическо самоубийство“. Панчугов подчертава, че трябва да има ясно разделение по въпроса за досегашния модел на управление и добре видими условия, които да не позволяват на някоя политическа сила „да извива ръце“ на останалите без страх от последици на следващи избори.
Ще ни „струва“ ли скъпо?
Панчугов и Чолаков са на едно мнение – трети парламентарен вот наистина може да доведе до радикализация в обществото и да вкара в парламента по-големи популисти от тези, които имаме към момента. Това, обаче, ще е изцяло по вина на политиците и партиите им.
Чолаков посочва и някои от потенциалните големи губещи: „Едни нови избори е възможно да се окажат фатални за социалистическата партия, защото при тях нещата изглеждат драматични – те губят 125 хил. гласа включително спрямо 04.04.2021г. Сега при едни нови избори не изключвам възможността да изгубят още гласове“. Очакването му е и ГЕРБ да не успеят да спечелят от ситуацията, защото тя идва на фона на разкритията на служебното правителство и произтеклите от тях скандали.
Според Панчугов щети ще понесат всички, които не са в състояние да обяснят на хората какво искат да постигнат, защо вече толкова много време не могат да го постигнат и поради каква причина за пореден път стоварват отговорността върху българските граждани, на които ще се наложи да ходят до урните.
„Проблемът не е в самите избори, а в неспособността на българските политици да отговорят и да комуникират един възможен дневен ред на промяната“, подчертава той.
Въпреки всичко, Панчугов не вижда поводи за страх. Един от често чуваните аргументи срещу нов вот е, че ще ни струва много скъпо. За него това послание е „изключително вредно“: „Демокрацията и легитимността на демократичните системи се градят върху избори. Това да смятаме, че правенето на избори е скъпо удоволствие, което не можем да си позволим, е началото на края на демокрацията“.
