Владка Деянова за първи път прекрачва училищния праг преди 60 години. Днес е на 80 и ентусиазмът й не е намалял.
Спомня си с радост и вълнение за това какво е било преди. "Когато дойдох след майчинството си, ми дадоха да обучавам до трети клас и нямаше стаи, отидохме в съседния двор, кръчма е била, приспособихме стая", споделя тя.
Децата били толкова много, че започнали да строят нови два етажа на старото училище. "Носехме тухли, имаше лента, която беше спусната от горния етаж и нещо като макара слагаха по лентата и изкачваха нагоре тухлите". Всеки с нещо помагаше за строителството на училището. Просто идваше и казваше: "Моето дете ще учи тук!", допълва Деянова.
Дългогодишният педагог признава, че се опитва да е в крак с новостите, но изостава с техниката от децата. "Все ми казват: "Госпожо, кога ще си донесете новия телефон, да ви научим как да намирате мелодията на музиката, на песента, която трябва да пеем", допълва тя.
За учителката най-важният урок за децата е да бъдат честни.
