На тържественото откриване на реставрирания храм „Свети Стефан“ в Истанбул бяха отправени политически послания и от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, и от българския премиер Бойко Борисов.
Какви са знаците в речите на двамата лидери? Потърсихме мнението на анализаторите.
Редица експерти у нас посочват, че датата за официалното откриване на църквата „Свети Стефан“ не е случайно избрана от турското правителство. Те подозират добре обмислена дипломатическа стратегия на Анкара.
Само за няколко дни турската държава прояви изключителна активност в контактите си с Европейския съюз.
На 5 януари президентът Ердоган посети Париж, където се срещна с държавния глава на Франция Еманюел Макрон.
24 часа по-късно външният министър на Турция – Мевлют Чавушоглу, пътува до Германия за среща със своя колега Зигмар Габриел.
Вчера, 7 януари, бе тържественото откриване на реставрираната желязна църква и срещата между Ердоган и премиера Бойко Борисов, в момента, в който България е поела председателството на Съвета на Европейския съюз.
Защо храмът „Свети Стефан“ не отвори врати на Стефановден, а 10 дни по-късно?, попита бившият ни консул в Одрин – Георги Димов. Според дипломата датата не е избрана случайно и той самият очаква Ердоган да дойде у нас по време на европредседателството.
„Реално той се самопокани в София, за да дойде за откриването „Баня Башъ“. И ще дойде“, коментира Димов в предаването „Тази сутрин“ по bTV.
По протокол за официална визита на турския президент у нас е нужна покана от президентството, а не от Министерския съвет.
България се ангажира да реставрира джамиите в Пловдив, Разград и Шумен, където е вторият по-големина храм на Балканите от края на XVIII век.
„След като са започнали реставрациите, се надяваме в близко време да бъде вече завършена реставрацията“, коментира имамът на „Томбул джамия“ Мустафа Мустафов.
Реджеп Ердоган се възползва от вчерашното събитие, за да подобри влошения си имидж в Европа, анализира Мехмед Юмер, главен редактор на ObzorNews.bg.
„Tурция не може без ЕС, всичко в крайна сметка се свежда до икономиката – смята Юмер. – Забележете, всички казват „диалог“, никой не говори за отваряне на глави, за преговори, за конкретни дати“.
Според Владимир Чуков България е била в ролята на микрофон, чрез който посланията на Ердоган да стигнат до Брюксел.
„Основното послание към ЕС е, че Турция не е тази държава, за която я представят. Това не е държава на диктатурата, там не се потискат правата на човека, там всичко е наред“, коментира Чуков.
Той посочва като грешка на Бойко Борисов говореното за значението на турската армия. По думите му „Да се говори за армия в църква не е точно мястото“.
В турските медии събитието е описано като пример за етническа и религиозна толерантност.
Междувременно стана ясно, че Турция ще удължи извънредното положение с още три месеца. То беше въведено след опита за преврат през юли 2016 г. От тогава досега са арестувани над 50 хил. души, а други 150 хил. са уволнени от работа.
