На тържественото откриване на реставрирания храм „Свети Стефан“ в Истанбул бяха отправени политически послания и от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, и от българския премиер Бойко Борисов.

Какви са знаците в речите на двамата лидери? Потърсихме мнението на анализаторите.

Редица експерти у нас посочват, че датата за официалното откриване на църквата „Свети Стефан“ не е случайно избрана от турското правителство. Те подозират добре обмислена дипломатическа стратегия на Анкара.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Само за няколко дни турската държава прояви изключителна активност в контактите си с Европейския съюз.

На 5 януари президентът Ердоган посети Париж, където се срещна с държавния глава на Франция Еманюел Макрон.

Снимка: bTV

24 часа по-късно външният министър на Турция – Мевлют Чавушоглу, пътува до Германия за среща със своя колега Зигмар Габриел.

Снимка: bTV

Вчера, 7 януари, бе тържественото откриване на реставрираната желязна църква и срещата между Ердоган и премиера Бойко Борисов, в момента, в който България е поела председателството на Съвета на Европейския съюз.

Снимка: bTV

Защо храмът „Свети Стефан“ не отвори врати на Стефановден, а 10 дни по-късно?, попита бившият ни консул в Одрин – Георги Димов. Според дипломата датата не е избрана случайно и той самият очаква Ердоган да дойде у нас по време на европредседателството.

„Реално той се самопокани в София, за да дойде за откриването „Баня Башъ“. И ще дойде“, коментира Димов в предаването „Тази сутрин“ по bTV.

По протокол за официална визита на турския президент у нас е нужна покана от президентството, а не от Министерския съвет.

България се ангажира да реставрира джамиите в Пловдив, Разград и Шумен, където е вторият по-големина храм на Балканите от края на XVIII век.

„След като са започнали реставрациите, се надяваме в близко време да бъде вече завършена реставрацията“, коментира имамът на „Томбул джамия“ Мустафа Мустафов.

Реджеп Ердоган се възползва от вчерашното събитие, за да подобри влошения си имидж в Европа, анализира Мехмед Юмер, главен редактор на ObzorNews.bg.

„Tурция не може без ЕС, всичко в крайна сметка се свежда до икономиката – смята Юмер. – Забележете, всички казват „диалог“, никой не говори за отваряне на глави, за преговори, за конкретни дати“.

Според  Владимир Чуков България е била в ролята на микрофон, чрез който посланията на Ердоган да стигнат до Брюксел.

„Основното послание към ЕС е, че Турция не е тази държава, за която я представят. Това не е държава на диктатурата, там не се потискат правата на човека, там всичко е наред“, коментира Чуков.

Той посочва като грешка на Бойко Борисов говореното за значението на турската армия. По думите му „Да се говори за армия в църква не е точно мястото“.

В турските медии събитието е описано като пример за етническа и религиозна толерантност.  

Междувременно стана ясно, че Турция ще удължи извънредното положение с още три месеца. То беше въведено след опита за преврат през юли 2016 г. От тогава досега са арестувани над 50 хил. души, а други 150 хил. са уволнени от работа.