От днес влиза в сила безпрецедентната мярка за превантивно намаляване на мощността на 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Причината е критично ниското ниво на водата в река Дунав.
Мярката има за цел да осигури безопасното функциониране на атомната електроцентрала.
Намаляването на мощността със 120 мегавата показва, че климатичните промени влияят пряко върху електроенергетиката, казват от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия.
Свързана новина
„Важно е да сме сигурни, че това не се превръща в системен риск. Важно е да сме сигурни, че операторът ще държи стабилна мрежата. Тези няколко месеца и седмици до есента ще можем да се справим само с фотоволтаици. Но ако засушаването продължи, тогава може да се наложи още по-сериозно намаляване на АЕЦ „Козлодуй“, а наесен и в началото на зимата фотоволтаиците ще произвеждат значително по-малко ток“, каза Никола Газдов от Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия.
С намаляване на тези мощности губим около 3000 мегаватчаса.
„Само за денонощието на 19 август те са върнали 14 000 мегаватчаса, тоест имаме количеството електроенергия, с която да компенсираме тази загуба. Тази енергия в батериите трябва да дойде от някъде. Тя може да бъде произведена в България от фотоволтаици. Имаме мрежа от близо 7000 мегавата, но това, което ще се случи в регионален план, ще увеличи още повече глада за електроенергия, защото отпадналите количества няма да могат да се пласират на пазара“, посочва Никола Газдов.
По думите му България ще има как да задоволи потреблението, но няма да изнася ток. В Румъния и Унгария ще се усети липса. Ще търсят алтернативи, а това ще повиши цената в енергийния микс и ще се отрази върху нашите цени на тока.
Свързана новина
„Ефектът ще е по-високи цени, но ние в България имаме с какво да заместим тази електроенергия, която няма да бъде произведена от АЕЦ“, казва още Никола Газдов.
Намаляването със 120 мегавата на мощността на 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ няма да се отрази върху енергийната система и не създава риск за енергийната сигурност на страната. Това увери на 20 август в ефира на bTV Кирил Георгиев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор.
„Тя няма как да се отрази на енергийната система по простата причина, че 120 мегавата са прекалено малко, за да дадат отражение на каквото и да било. Имайте предвид, че износът на България е около 1500 мегавата на час. Това са 36 000 мегаватчаса на денонощие, тъй че едни 120 мегавата по никакъв начин няма как да се отразят“, казва Кирил Георгиев.
Свързана новина
А прогнозата на синоптиците е за постепенно решаване на проблема в близките дни. Според проф. Георги Рачев валежи в Алпите и Северна Италия, както и около притоците на Дунав в Австрия, ще повишат критично ниското ниво на реката.
„Тази вода, която се излива в Алпите, ще дойде до няколко дни в България. Много е трудно да се прогнозира какъв обем ще дойде, защото се изпарява, но поне 200-300 куб. м в секунда ще се повиши нивото на Дунава, но това чак след 25-26-и, когато отново ще има валежи“, казва проф. Георги Рачев, климатолог.
Въпреки това Дунав ще остане далеч под обичайните нива за сезона. Това обаче се очаква да не се отрази фатално.
„Помпената станция е оразмерена така, че да работят и старите, затворени четири реактора. Така че вода засега на това ниво има и аз не виждам някакъв проблем да продължи да работи. Докато румънската АЕЦ и унгарската, те са на проточен принцип и там нещата са различни, затова правят баржи, за да има охлаждане“, посочва проф. Георги Рачев.
По-късно се очаква извънреден брифинг с актуална информация от Министерството на енергетиката.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
