От домашните помощници, през индустриалните гиганти, до първия български хуманоид Робърт - в bTV Репортерите разказваме за родната роботика и най-новите ѝ изобретения.
Те са приятел и помощник. Те са все повече около нас. Как се развиват роботите в България? На какво ниво ги измисляме, използваме и показваме на света? Как е закодирано настоящето на българските роботи?
От котката, която разнася кафета по столичните заведения, до ръката на Института Инсайт, която сама подрежда кухня - България непрестанно преоткрива тайните на роботиката.
Срещаме се с доктор Даниел Стоянов в лабораториите на Института по роботика към БАН.
Помолихме го да ни покаже най-новата си разработка - виртуален двойник на истински робот, с който направляваш машината в пространството.
"Ние тук в института като учени сме тези хора, които са по-любопитните и които искат да отговарят на въпросите това може ли да се реализира, това възможно ли е да сработи. Оставяме на хората от бизнеса да отговарят на въпросите, това за какво може да се използва и това колко би струвало. В образованието не се стимулират неща като креативност и като генериране на нови идеи. Така че само наистина любопитните хора са тези, които до някаква степен са стигнали на ниво. Моите интереси свързват виртуална реалност, оптимизация на производства и игри, до някаква степен видеоигри", коментира той.
Проектите на учени като Даниел показват, че българската роботика има какво да покаже на научния свят. Помощник в това - идеите да излязат от лабораторията - е Професионалната асоциация по роботика в България. Кристиян Михайлов е член на УС на асоциацията.
"Все повече заводи използват роботи за поставяне, за преместване, за заваряване, боядисване и прочие. Това, което виждаме, е, че един системен интегратор за миналата година, средно, е интегрирал някъде около 17 робота в различни компании", посочва той.
По думите му в България все повече се залага на роботите в производството.
"За миналата година имаме продадени 277 робота от 17 компании от асоциацията. Отвъд асоциацията, ако трябва да следим бройката, тя е над 300. Само за 2025-та", отбелязва Михайлов.
"Бизнесът се старае да интегрира повече работи и повече хора и да ги накара да работят в синхрон. Това е голямото предизвикателство пред компаниите в България, защото от една страна нашата индустрия се трансформира и създава все по-висока добавена стойност. Имаме нужда от повече роботи, но имаме нужда от висококвалифицирани специалисти", посочва още той.
Докато Китай са първенци по индустриални роботи със своите 1500 машини на 10 000 души работници, съотношението у нас е 25 робота на 10 000 души или 60 пъти по-малко. Въпреки това, заводи, в които хората са по-малката работна сила спрямо роботите, има и на българска почва.
15 декара, 600 работници, роботи, накъдето и да се обърнеш. В завода на Шнайдер край Пловдив ни води Симеон Козарев. Той ни показва как една от най-големите фабрики в Източна Европа успешно среща машините, бизнеса и хората. Производството им е автоматизирано на 85%, а човешката сила е 15% от процеса.
"Този комплекс от машини, това са 5 машини, които работят в синхрон, те заменят над 60 човека с ръчен труд, заваръчен. Навремето имахме 14 броя машини, които държат тази операция по 400 броя на час. Сега с една такава машина. успяваме да замесим над 14 самостоятелни машини, които си текат по веригата", коментира Козарев.
Целия филм "Аз, BG роботът" на Станчо Станчев в bTV Репортерите - гледайте тук.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
