Ако началото на България идва на кон с хан Аспарух, то възстановяването ни като независима държава започва във влак. Преди 108 години главните герои от Третото българско царство са в железницата по пътя Русе – Велико Търново.
Трима мъже – княз, адютант и премиер. Княз Фердинанд, ген. Петър Марков и Александър Малинов – на техните усилия дължим независимостта ни от Османската империя.
Когато разбира, че Австро-Унгарската империя готви анексирането на Босна и Херцеговина, княз Фердинанд е на лов в Унгария. Той се прибира по спешност в България със своя адютант ген. Петър Марков. Монархът е облечен само в ловната си униформа, но намеренията му изискват протоколна тържественост.
Затова той сваля от униформата на ген. Марков ордена му „За военна заслуга” и му казва: „С този орден ще обявя българската независимост!”
„Ако този акт беше подготвен много преди това, всеки детайл в протоколно отношение щеше да бъде изряден. Този орден обаче е доказателство за дипломатическия такт на Фердинанд – царят обявява Независимостта, като вижда, че Австро-Унгария ще наруши Берлинския договор и така дава повод на България да скъса връзките на васалитета”, обяснява историкът доц. Ивайло Шалафов.
Тъй като Берлинския договор е нарушен и от София, и от Виена, дипломатическо признаване на България за самостоятелна държава става факт само година по-късно.
Още във влака пък царят издава нов указ, който удостоява своя адютант с нова степен на ордена „За военна заслуга”. През 1926 г. ген. Петър Марков изпраща историческото отличие на наследника на Фердинанд – цар Борис, с подробна бележка за станалото на 22 септември.
В чест на Независимостта цар Фердинанд пък издава указ и за създаването на най-високото тогава българско отличие – орденът „Св. равноапостоли Кирил и Методий”.
Ордена можете да видите във Военно-историческия музей, където са посветили цяла седмица на днешната дата.
Вижте още във видеото:
