Как бихте обяснили на баба си думите „фейсбук”, „туитър” и „хаштаг”? Този въпрос си задава едно 28-годишно момиче и отговорът прераства в т.нар. „Блог до баба”.

Когато заминава да учи реклама и маркетинг в Англия, Анжелина Бъчварова усеща най-силно липсата на баба си. Общуват си често, но само чрез писма, а малко преди Анжи да завърши висшето си образование, баба й я напуска завинаги.

Ражда се обаче идея, наречена „Блог до баба”.

„Това е плод на 22-годишно приятелство с моята баба, и с двете ми баби всъщност, но това е блог в памет на баба ми Пенка, с която бяхме доста близки”, пояснява момичето.

„Форматът, който избрах, е диалог, защото доста добре се познавахме и мога да предположа какво би ме попитала тя, какво би ми отговорила, с какво не би се съгласила”, разказва Анжи.

Блогът й обаче не е просто разговор между нея и баба Пенка.

„Той е обяснение на новите технологични термини по един не бих казала сух и стандартен начин, а кратко, сбито, с чувство за хумор. Провокация за разговор за различните ценности, които са се изменили по някакъв начин в следствие на технологичния прогрес”, пояснява тя.

И така Twitter става „телеграма, изпратена до целия свят”, Facebook – „място за споделяне и активен социален живот”.

За да натрупа практически опит за това какво знаят и какво не възрастните хора, Анжелина става доброволец в сдружение, работещо с хора от третата възраст.

„Това, което беше изненадващо за мен беше моята ученичка баба Маринка. Пита ме „Добре де, какво точно е website?” и аз го показвам. „По друг начин искам да ми обясниш” – те предизвикват моята изобретателност. И аз казвам – когато хората живеят на различни адреси, така определена информация живее на различен адрес също и той се нарича website”, разказва Анжи.

Тя мечтае да има своя неправителствена организация и да се занимава със социално предприемачество.

„Егоистичната част от социалната ми цел е, че всъщност наистина много ме зарежда общуването с възрастните хора. Някои ги зареждат деца, мен просто ме зареждат възрастните хора – с техните истории, с тяхната мъдрост”, разказва Анжелина.

Докато успее да изпълни мечтата си, Анжи ще продължава да пише писма до баба си.

„Нямам нужда от никакви врачки и шамани, за да се свързвам с нея, защото знам, че всеки път, когато мисля за нея или помагам на някого, или чета Елисавета Багряна, аз се свързвам с нея”, разказва момичето.