Лимфомът е петото по разпространение раково заболяване в света. У нас всяка годна около 500 млади българи чуват страшната диагноза.
Диагноза "Рак" поставя на изпитание любовта между 33-годишния Мартин Монов и приятелката му Станислава Иларионова. „Най-трудният момент бе един- тогава, когато чух диагнозата. Аз бях тази, която се срина повече от Мартин”, спомня си младата жена. „Задавах си въпроса защо точно на нас. Затова започнах да пиша. И ми отне по-дълго да се съвзема и да осъзная, че той ще е този, който ще премине през по-трудната част. Най-малкото, което аз мога да направя е да съм до него и да поема тежестта му”, разказва Станислава.
Мартин се сблъсква с болестта преди година. Всичко започва от един поддут лимфен възел, а симптомите отдава на обикновена настинка. „Не му обърнах внимание. Започнах да имам сърбеж по кожата, нощно изпотяване- въобще всички симптоми се появиха при мен в продължение на месеците, но моята реакция беше бавна. Преминавах през различни лекари 9 месеца, докато се стигна до диагнозата”, казва Мартин.
Заради забавянето болестта е достигнала последният си стадий. Лимфонът е петият по разпространение рак в света и засяга предимно млади хора. У нас всяка годна около 500 пациенти чуват диагнозата. В начален стадий и при добра терапия организмът се справя с болестта. Все повече помага и присаждането на стволови клетки. Преди година сдружените на болните от лимфон се опитва да привлече общественото внимание, защото в българския регистър на потенциални донори на стволови клетки има записани едва 400 души.
Сега е възможно тези клетки да се вземат от кръв от вената, което прави процедурата много по-облекчена. За самия донор това е елементарно- като да даде кръв, която дори не се взима реално, защото преминава през един апарат, който отделя стволовите клетки и се връща обратно. На практика донорът нищо не губи. Всеки, който желае да помогне, може да се запишат в някоя от кръвните клиники.
За година Мартин преминава през поредица от изследвания и химиотерапии. Налага се дори сам да купува лекарство от чужбина, защото го няма в страната. Двамата със Станислава се сблъскват се с проблемите в здравната система, но са благодарни, че откриват д-р Хрисчев, който се заема с терапията.
„Стигайки до него ние се озовахме пред човек, който говори малко, но същевременно ни казваше точно толкова колкото имаше нужда да знаем тогава - без да ни плаши, без да изисква, без да всява стрес и паника. Никога не поиска нищо в замяна”, казва Станислава.
През лятото тя и Мартин чуват най-хубава новина, затова казват, че след поставянето на диагнозата, хубавите моменти за тях са много повече. Химиотерапията действа, а организмът на Мартин се повлиява,че болестта си отива.
Всички свои преживявания Станислава описва в блога и отговаря на всяко запитване.
Страницата й вече има над 20 хиляди посещения. Много от читателите й са герои като тях.
„Научихме се да не парвим планове. Това ни даде болестта като урок - да не правим планове и да сме по-спонтанни. Може би ще изправарваме дори мечтите си и се надявам да ни се случват много хубави неща, още преди да ги помислим”, каза Станислава.
