Правителството забрани вноса на всички видове боеприпаси за огнестрелни оръжия с цел утилизация на територията на Република България, включително и от други държави-членки на Европейския съюз. Решенето бе взето на редовното заседание на Министерския съвет в сряда.

Мярката е следствие на поредицата от инциденти с подобни боеприпаси. Последният такъв взе 15 жертви в склада на завод „Миджур” в Горни Лом, който се взриви през есента на 2014 г.

Инцидентът стана при утилизация на бойни мини, внесени от Гърция от частна фирма. След взрива останаха около 190 000 мини, за чиято охрана се грижи МВР и това струва на държавния бюджет по около 60 000 лв. на месец, както обясни военният министър Николай Ненчев след взрива във военния склад на ВМЗ в Иганово, който се размина без жертви. Там взривът бе предизвикан в склад с готова за спедиция продукция, а не с боеприпаси за утилизация.

„Процесът на утилизация е рисков и въпреки утвърдените технологии и мерки за безопасност може да се стигне до непредвидими последствия, ако се извършва в предприятия, които не са производители на самите изделия и не са запознати с технологията за утилизиране, или ако самите изделия са с изтекъл срок на годност. Има вероятност с течение на времето и под влияние на различни фактори, взривните вещества в изделията да са станали силно чувствителни на външно въздействие. Друга предпоставка, която може да доведе до непредвидими последици, е съществуващият риск от злоупотреби, свързани с кражби на цели изделия или взривни вещества, извлечени от тях”, се посочва в аргументите за решението на правителството.

В изпълнение на клаузи от Конвенцията за съкращаване на военните сили в Европа, през последните 25 години в Българската армия и в армиите на някои европейски страни са се освобождавали значителни количества боеприпаси, част от които са подлежали на унищожаване. Утилизацията на излишните боеприпаси в българската армия се извършва от лица, получили разрешения за дейности с взривни вещества, огнестрелно оръжие и боеприпаси, съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, припомнят от кабинета.

„Въпреки съществуващата нормативна уредба и въпреки контрола, осъществяван от страна на държавата, зачестяват инцидентите при процеса на утилизация. През последните години, в следствие на подобни инциденти, са загинали 19 човека, а 18 са ранени”, се припомня още в аргументите за решението.

По този повод, Николай Ненчев коментира, че след инцидентите в Горни Лом и Иганово е станало ясно, че подобни взривове могат да се случат както в частни, така и в държавни предприятия. Именно това министърът посочи като показател за необходимостта от по-сериозен контрол.

„Откраднатите взривни вещества или боеприпаси могат да бъдат използвани от престъпни групировки на територията на страната или да бъдат изнесени нелегално в чужбина. Фактор, който може да доведе до непредвидими последици, е и това, че голяма част от лицата, извършващи утилизация, не разполагат с площадки за унищожаване. Изграждането на такива е труден и скъп процес, а приемането им е свързано с изпълнението на тежки екологични норми”, посочват още от кабинета.

Цялостната забрана на вноса на боеприпаси за утилизация е единствената възможна към момента мярка за предотвратяване на бъдещи инциденти.

„Закрилата на живота и здравето на гражданите е от първостепенно значение за всяка правова държава и основополагаща ценност за съвременната демокрация”, се посочва още в решението на правителството.

  • Работниците от ВМЗ-Сопот се върнаха в Иганово
  • Търсят снаряди сред розите в Иганово
  • Още 50 военни се включват в прочистването след взривовете в Иганово
  • В Иганово зреят протести заради продължителните разследвания на взривовете
  • Розоберът в Иганово пред провал след новата серия взривове
  • Валентин Радев: В Иганово са назначавани неквалифицирани кадри
  • Иганово вече е спокойно след сутрешните взривове
  • Спряно е движението на влаковете през гара Иганово
  • Основна версия за новия взрив в Иганово е саботаж
  • Нови взривове в Иганово, 70 деца са евакуирани (ОБНОВЕНА)