Служебното правителство прие пакет от законодателни промени, целящ ефективен и работещ механизъм за разследване на главния прокурор, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
С пакета от законодателни промени се въвежда също задължителен съдебен контрол и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.
Промените са продиктувани от спешната необходимост за предприемане на действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес.
Целта на предлаганите изменения е въвеждане на ефективен институционален контрол върху действия на ad hoc прокурора, който разследва главния прокурор или неговите заместници, какъвто до момента на практика липсва. Законопроектът не създава нов механизъм, а прави вече съществуващия приложим, като отстранява законодателни празноти и въвежда реални гаранции за контрол.
В мотивите изрично е посочено, че е налице „нетърпимо положение на празнота в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)“, включително поради препращане към несъществуваща разпоредба, което на практика блокира функционирането на механизма. С изменения в Закона за съдебната власт се предвижда контролът да се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд (контролиращ прокурор), който да бъде определян на случаен принцип от списък, одобрен от Общото събрание на наказателната колегия. Списъкът следва да включва съдии с най-висок ранг и опит в наказателното правораздаване.
Правомощията на контролиращия прокурор включват преглед върху действията и актовете на разследващия прокурор, издаване на задължителни указания, осъществяване на преценка за законосъобразност и обоснованост на процесуалните действия, евентуално възобновяване на производството при наличие на нови обстоятелства.
Контролиращият прокурор ще бъде определян още при образуване на производството, като по този начин не се допуска период, в който действията на разследващия прокурор да остават без надзор. Предвиден е и задължителен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор.
Въвежда се и задължителен съдебен контрол върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции. Новата уредба предлага задължително да бъде сезиран съдът, а контролът ще обхваща както законосъобразността, така и обосноваността. Отпада зависимостта от подаване на жалба от заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол.
В мотивите е подчертано, че в сега действащото законодателство при липса на заинтересовано лице, което да инициира съдебен контрол върху постановления на прокурора, на практика се стига до възпрепятстване по-нататъшното развитие на процеса.
С друго свое решение служебният кабинет утвърди нов начин за формиране на Комисията за противодействие на корупцията. Съсредоточаване на дейността ѝ върху същинската антикорупционна дейност и други новости предвижда проект на нов Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Целта е създаване на ефективен орган за противодействие на корупцията, чиято независимост е нормативно гарантирана в защита на обществения интерес.
Създаването на новия закон е и в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и на препоръките на Европейската комисия (ЕК) с оглед на цялостното отчитане и изплащане на средствата в рамките на второто и третото плащане по НПВУ. До момента заради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа ЕК спря изплащането на общо 258 228 948 евро.
Новият закон предвижда създаването на петчленна Комисия за противодействие на корупцията, като един от членовете ѝ ще бъде избиран от Народното събрание, един ще бъде назначаван от президента на републиката, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а един ще бъде избиран от Висшия адвокатски съвет. Мандатът на комисията ще бъде пет години, без право на преизбиране, а председателят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. На всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание, ще внася и годишен доклад за дейността си.
Законът определя 52 категории лица, заемащи публични длъжности, които подадат в неговия обхват. Сред тях са президентът и вицепрезидентът, депутатите, членовете на Министерския съвет, конституционните съдии, заемащите ръководни длъжности в съдебната власт, членовете на Европейския парламент от Република България, българските еврокомисари и др.
Работата на комисията ще бъде в няколко направления - превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информацията, разработване и предлагане на антикорупционни мерки, разкриване и разследване на т.нар. корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и др. На следващо място комисията ще проверява декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, както и ще установява конфликт на интереси на същите.
Органите на Комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Оперативно-издирвателната дейност ще бъде извършвана от специално назначени служители при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, при констатирани несъответствия между декларирано и реално имущество и др. Разследването ще бъде осъществявано от разследващи инспектори, чийто статут е аналогичен на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори. Дейността им по разследването ще бъде извършвана при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
Антикорупционната комисия ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването и спирането на досъдебни производства, разследвани от служители на Комисията.
Законът урежда също настъпилите последици след конституирането на Комисията и преминаването на антикорупционните функции от Сметната палата в Комисията.
