Кандидатурата за високото пеене от селата Долен и Сатовча беше вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството. Това съобщиха от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН.

В миналото песните "на високо" се изпълнявали от жените по време на работата им на полето, разказва ни сатовчанската снаха Анета Петева.

„Слушала съм от старите хора, че Долен, щото е високо, по- високо е от нас, като пеят жените  на нивите, а пък нашите тука като на подигравка, като ехо, им пригласят и така е останало. Само в двете села това пеене и то е излязло от работата на полето, на нивите“, разказва Анета.

Днес песните се пренасят и на сцената, а осем жени от Сатовчанско пазят жива традицията.

Снимка: UNESCO

Високото пеене се нарича от местните певици "пеене на високо", "рукане", "викане", "икане". Характерни са три типа многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани между ниско и високо. Комбинирането между ниско и високо многогласно пеене е четиригласно. То съчетава бурдонираща двугласна песен и песен на високо.

На територията на България подобна особена комбинация между бурдонна полифония и афективни провиквания е уникално локално музикално явление. Пеенето на високо не за пръв път получава международно признание - през 1988 г. певиците от Сатовча стават лауреати на престижната Хердерова награда.

Това е шестото вписване на България в Представителния списък след Бистришките баби през 2008 г., нестинарството през 2009 г., традицията на чипровското килимарство през 2014 г., народния празник "Сурва" в Пернишко през 2015 г. и първомартенските културни практики - съвместна кандидатура със Северна Македония, Румъния и Молдова през 2017 г.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!