Северното рибарско пристанище в Несебър ще бъде модернизирано по начин, който опазва намиращата се под вода археология.
Старият град Несебър е в списъка на ЮНЕСКО на паметниците на Световното културно наследство. Причината не е само в това, което може да видят нашите очи, но и неговата акватория, която крие много история.
„От северната страна на несебърския полуостров по неговото протежение са открити останки от крепостните съоръжения под вода. Днес те са под пътната инфраструктура. От източната и южната страна те още могат да бъдат видени“, казва Найден Прахов, директор на Център по подводна археология - Созопол
„Нашата задача е да установим дали в акваторията, която ще е обект на реконструкция и на изграждане на това пристанище и където ще бъдат поставени 36 много големи котви те по някакъв начин ще засегнат културното наследство. Една от целите ни беше да установим дали има недвижими културни паметници. Части от потъналия град. Това, което виждаме засега е, че няма такива архитектурни структури“, коментира Прахов.
„Пътят беше много дълъг и той продължи няколко години, защото Несебър е град под егидата на ЮНЕСКО - световно културно наследство и всички режими, които действат тук са малко по-особени. Всеки един проект тук в Несебър минава през по-особени съгласувания и проверки“, казва Галина Бабева, директор „Европейски проекти - Община Несебър“.
„Най-генералната промяна ще бъде в това, че първо ще бъде изчистено дъното и акваторията на пристанището от ненужните и наслагваните материали. След това ще има разставени понтони, които ще бъдат захранени с ток и вода. По този начин ще се увеличи броят на лодкостоянките и съответно защитният вълнолом, който ще спре ветровете от север, северозапад“, казва директорът на общинското пристанище Яни Янулов.
„Най-голямото предизвикателство беше съоръженията да бъдат така планирани и изпълнени така, че да не застрашат световната ценност. Да не застрашим морското дъно или артефактите, които може да се намират някъде в акваторията на Несебър“, допълва Бабаева.
„Този проект се проектираше повече от 10 години. Първият въпрос е защо този проект беше нужен. Бих казал, че Несебър имаше злощастието да се лиши от доста по-доброто си пристанище, което е от южната страна на полуострова, където е традиционното пристанище на града, което се превърна в яхтено пристанище, където рибарите и местните хора бяха, но се прехвърлиха на север, където не е най-доброто място. Този проект се забави много, защото, както всички знаят, Несебър е един от обектите, които България е декларирала и е одобрен като част от световното културно наследство“, казва Калин Димитров от Центъра за подводна археология - Созопол.
„Целта на инфраструктурата, освен да я направи модерна и конкурентноспособна, ние да създадем инфраструктура под формата на продажба на риба, шокови ледогенератори, която единствено и само да е в помощ на местния рибарски поминък. Рибарите са големи чешити, но ние ги обичаме и проектът е грижа към тях“, казва Галина Бабаева.
„Навсякъде където се изграждат хидротехнически съоръжения и където имаме данни за археологически данни в близост или на места където не са правени проучвания, ние правим превантивни изследвания, спасителни археологически изследвания, за да установим дали тези хидросъоръжения ще засегнат културните ценности под вода“, допълва Найден Прахов.
Тези земи са част от античния свят. Опазването на артефактите е обща задача. Обща задача е да градим нашето бъдеще. В случая тук имаме един добър пример.
