Започна изслушването на кандидата за еврокомисар от България Екатерина Захариева. Тричасовият изпит за Захариева започна в 10 часа българско време.
В новата Европейска комисия България има ресор „Стартъпи, изследвания и иновации“.
Решаваща дума за кандидатурата на Екатерина Захариева ще има Комисията по индустрия, изследвания и енергетика.
Ако бъде одобрена, тя би трябвало да е една от общо 11 жени в състава на новата Европейска комисия, чийто председател отново ще бъде Урсула фон дер Лайен.
„Сърдечно благодаря на българското правителство за номинацията. За мен е чест, че получих доверието на Урсула фон дер Лайен. Моят административен и политически опит ще ми помогнат да изпълня задачите си като еврокомисар Трябва да поставим науката и иновациите в центъра на нашите политики, за да осигурим бъдещото на Европа“, каза Екатерина Захариева по време на изказването си..
„Изследванията и иновациите трябва да са в сърцевината на по-силна Европа. Трябва да инвестираме повече ресурси. Генеративния изкуствен интелект ще добави между 2 и 4 трилиона евро. Изследванията и иновациите са по-малко в сравнение със САЩ, Китай и Япония. Ако бъда утвърдена, ще работя, за да променим тази тенденция. 2 милиона интелигентни хора правят Европа сила в областта на глобалните изследвания и инвестиции“, добави тя.
Захариева посочи, че ще се ръководи от следните приоритети:
- Да се укрепи европейското пространство за научни изследвания с нов законодателен акт. 3% от БВП за изследвания и иновации. Сега е 2,3%.
- 27 фрагментирани изследователски стратегии не означават единна европейска стратегия. Липсата на координация води до неефективна система за финансиране. Трябва да не допускаме изтичане на мозъци
- Свобода на движение на изследователи и научни изследвания. Ще подкрепим инвестиции в изследователски инфраструктури. Трябва да осигурим повече частни инвеститори в иновация.
- Ще работя неуморно за насърчаване на ролята на жените в научните изследвания. Жените висшисти са повече от мъжете, но имат едва една от четири висши длъжности в областта на изследванията. Ще постигна 50% участие на жените в комисиите.
Въпроси от евродепутатите:
Въпрос: Това не е съд, това е изслушване. Помете си въздух. Вижда се нуждата от добра управленска структура и бюджет. Как ще осигурите независимостта на програмата? Как ще осигурите 200 милиарда евро?
Отговор: Ще се боря за независима и укрепена рамкова програма. Виждам полезността от повишен бюджет. Ще посетя всички държави членки и ще се питам да ги убедя, че най-добрата инвестиция е в иновации. Тези програми са важни за растежа и конкурентоспособността на ЕС. Заставам зад реализацията на първия и втория стълб.
Въпрос: Комисията иска да заложи на принципа – замърсителят плаща, но няма законодателни инициативи. Смятате ли, че подходът има нужда от промени?
Отговор: Комисията въведе изменения в стратегическия план за 2025 година. Той предвижда заявителите да не правят самооценката. Комисията не иска да увеличава административната тежест. Ангажирам се с оценка на този подход. Ако има нужда от промени, ще ги обсъдя с всички вас.
Въпрос: Десетте най-големи бенефициенти, които са получили пари от Хоризонт Европа печелят повече, отколкото е целият бюджет на Румъния. Не е ли странно, че организации получават повече пари от цяла държава членка? Това губи доверието.
(„Хоризонт Европа“ е рамковата програма на Европейския съюз в областта на научните изследвания и иновациите за периода 2021 – 2027 г. С бюджет от 95,5 милиарда евро, в т.ч. 5,4 милиарда евро от Next Generation EU, програмата допълва националното и регионалното финансиране в областта на научните изследвания и иновациите – бел. ред.).
Отговор: Много неща трябва да се направят. Много държави членки са утроили участието си в програмите. 50% от грантовете са от по-малките страни. Съгласна съм, че 31 документа са много. Планирам да работя за опростяване на програмата. Не искам да чакам три години за съставянето на следващата програма. Сега сме в средата. Първата фаза се съсредоточава върху проектите.
Въпрос: Какви мерки ще предприемете за премахване на административните бариери, за да може малките и средни предприе да участват в Хоризонт Европа. Как смятате да укрепите публично-частните партньорства.
Отговор: Необходимо е опростяване. Необходимо е изясняване на термина какво е „стартъп“ на законодателно равнище. Това е много важно.
Въпрос: Заявихте, че ЕП е гласът на европейските граждани. Каква е вашата позиция по т. нар. „санитарен кордон“ (срещу крайнодесните в ЕП – бел. ред.) и как преценявате вие решенията от вашата политическа група?
Отговор: Наясно съм със санитарния кордон. Ще говоря със всеки европейски депутат, койот брани европейските ценности и работи за по-силна и конкурентноспособна Европа.
Въпрос: Споменахте за стратегии срещу административните пречки, да се облекчи регулаторната среда. Какви незабавни усилия ще положите, защото има нужда да сме по-конкретни?
Отговор: Ще организирам още през януари форум за стартиращи предприятия. Искаме да знаем от какво имат нужда. Опростяването трябва да започна там, където е най-спешно. Първи приоритет е опростяването. През 2025 година ще излезем с предложение за този 28-и режим. Планът ми е да имам реалистична политика. Първо трябва да проявим доверие, а след това да оценим кандидатстващия. През 2025 година ще бъде въведен процесът на две фази, което да намали времето за кандидатстване. В момента е 35 работни дни. Това е много дълъг срок. Необходимо е да използваме изкуствен интелект, за да може предприятията да разбират за фондовете.
Въпрос: Стартиращите предприятия знаят от какво имат нужда. Искате през януари да стартирате форум, но предприятията се оплакват, че са изслушвани, но след това не се случва нищо.
Отговор: Прави са, че се получава така. Надявам се да не попаднем в този капан. Искам да направим пространство за неформални срещи, където да обсъдим мерките преди въвеждането. Консултациите трябва да се по-гладки и по-чести.
Въпрос от Петър Волгин: Общото развитие на Европа е, че Европа изостава от САЩ и Китай в областта на иновациите. Има предложение да се създаде агенция в Европа, която да финансира революционни технологии. Считате ли, че иновациите трябва да са свързани основно със сектор отбрана. Вашият ресор изисква спокойна среда и благоденствие, а не треовожност и високи военни бюджети.
Отговор: Не Европа или Украйна започнаха тази война. Започна я Русия. Имаме нова геополитическа ситуация. ЕС трябва да работи за подобряване на сигурността си. Изследване и иновации в гражданската част не се противопоставя на иновациите в отбраната. Хоризонт Европа няма връзка с иновациите и науката в отбраната. Това не е в моя ресор, но ще подкрепя това Европа да увеличи инвестициите в областта на изследванията в отбраната. Излседванията и иновациите в областта на отбраната водят до висока добавена стойност за населението.
Въпрос от Петър Волгин: Вече се говори, че трябва да се увеличат бюджетите на държавите членки от 2% на 3%. На фона на очакваното милитаризиране на Европа ще успеете ли да предотвратите превръщането на изследванията и иновациите в поредната област, в която войната ще победи мира, или ще продължим да подкрепяме управляващите в Киеив?
Отговор: Надявам се мирът да победи. Нашата сигурност е свързана с това Украйна да победи. Ресурсите и усилията, които полагаме, не са изгубени пари, а инвестиция в нашата сигурност. По отношение на доклада на Драги, не го чета така.
Въпрос от Ева Майдел: Като континент изоставаме в конкурентоспособността спрямо САЩ и Китай. Разполагаме с 95 млрд. евро за научни изследвания. Имате ли идея как да се преориентира научните изследвания, за да може европейската наука да създава иновации, които да допринасят за развитието на икономиката и икономическия растеж?
Отговор: Разликата между нас, САЩ и Япония е в частните инвестиции. Само 40% от европейските дружества инвестиран в иновации. В САЩ са 56%. Още повече са в Япония и Южна Корея. Стълб две трябва да стимулира сътрудничеството. Трябва да сме много фокусирани и да приоритизираме. В стълб две липсва фокус. Направен е опит в Хоризонт Европа да се намали броят на партньорствата. Забелязва се сложно управление и неефективна система за измерване на частните инвестиции.
Въпрос от Цветелина Пенкова: Една от основните пречки е дефиниция за стартиращи компании. На какъв етап е изготвянето и в каква посока е дефиницията? Какви са законодателните инициативи, за да задържим младите предприемачи в Европа? Какви механизми могат да се въведат, за да се насърчат частните инвестициите в иновациите?
Отговор: Има различни идеи. Без легална дефиниция няма как да определим обхвата и колко компании в Европа ще бъдат засегнати. Европейският акт за иновации няма да се отнася само затова. Трябва да бъдем по-гъвкави. Има инициативи, които помагат за тестването в реална среда. Споменати са иновативните обществени поръчки. Това не се прилага.
Оценка