Политическият натиск върху журналистите в България се засилва, а разпространението на клевети срещу журналисти и медии е най-честата форма на репресия.
Това показват резултатите от проучване на Асоциацията на европейските журналисти - България, проведено от май до юни тази година. В изследването са участвали над 200 журналисти.
Огромна част от тях признават, че натискът е част от работата на медиите, особено когато тя се върши по правилата на професията и разкрива факти и реалност, неприятни за политически и икономически кръгове в страната ни.
Най-често за критичните журналисти и медиите се разпространяват клевети или стават обект на административен натиск.
Откроява се и друга притеснителна тенденция - държавни институции да отказват информация или да демонстрират "различно, пренебрежително или арогантно" отношение към критични медии.
Над 80% от анкетираните журналисти заявяват, че са били обект на подобно отношение "често" или "понякога".
Резултатите от последното проучване остават почти непроменени от 2015 г. насам, констатират от АЕЖ. Почти всеки втори български журналист дава оценки за свободата на словото в България „лоша“ и „много лоша, а „отлична“ – едва 3%.
Автоцензурата и самоограниченията, които си налагат журналистите в ежедневната си работа, са се превърнали в тревожна, неписана норма. А в извънредни ситуации и периоди на несигурност те стават още по-видими, заключава докладът.
Пандемията силно ограничава свободата на словото, смятат 16,3% от анкетираните, а за малко над 14,4% тя е засилила автоцензурата. Ограниченията не са се отразили само на 22,3% от участниците в анкетата.
