Жителите на садовското село Богданица се чувстват изолирани от света и изоставени от българската държава.

От 2020 г. населеното място е без обществен транспорт и без нормален достъп до медицински услуги и лекарства.

„Ние как да отидем на лекар? Аз съм онкологично болна. Има и други, които са със заболявания, предполагам. Как да отидем ние в Асеновград, ако нямаме автобус?!“, възмущава се Виолета Бечева от селото.

Така са принудени да оцеляват всички 700 жители на село Богданци – повечето от тях пенсионери.

„Има хора, които нямат превозни средства и викат такси, което до Пловдив е 30 лева. Свършат си работата, хванат друго такси – още 30 лева. Това са 60 лева. За един пенсионер това са много пари“, категорична е Тина Дошева от селото.

Нетърпимата ситуация е от четири години. Местните събират подписки и пращат жалби, но ефектът  е нулев. Превозвачите не искат да минават през селото.

„След като нямат финансова изгода да обслужват тези линии, въобще не се явяват на процедурите по обществени поръчки. Никой не може и да ги задължи“, твърди Атанас Иванов, експерт в кметството на Садово.

В положението на село Богданица са още стотици други малки населени места.

„Това е обществена дейност, която трябва да се осигурява от общината и от държавата. Но да бъде с чисто социален характер. Тук не може да има комерсиален характер, защото населението се разбяга, а селата – опустяват“, обяснява Димитър Здравков, кмет на Садово.

От областната управа признават: „Проблемът с нерентабилните линии се задълбочава на национално ниво и решение може да се търси с промяна на нормативната уредба по отношение на финансирането на линиите с намален пътникопоток, осъществяващи основна социална функция“.

Докато чакат някой да ги чуе, мъката на възрастните хора в село Богданица  продължава.

Продължи да четеш