Жителите на садовското село Богданица се чувстват изолирани от света и изоставени от българската държава.

От 2020 г. населеното място е без обществен транспорт и без нормален достъп до медицински услуги и лекарства.

„Ние как да отидем на лекар? Аз съм онкологично болна. Има и други, които са със заболявания, предполагам. Как да отидем ние в Асеновград, ако нямаме автобус?!“, възмущава се Виолета Бечева от селото.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Така са принудени да оцеляват всички 700 жители на село Богданци – повечето от тях пенсионери.

„Има хора, които нямат превозни средства и викат такси, което до Пловдив е 30 лева. Свършат си работата, хванат друго такси – още 30 лева. Това са 60 лева. За един пенсионер това са много пари“, категорична е Тина Дошева от селото.

Нетърпимата ситуация е от четири години. Местните събират подписки и пращат жалби, но ефектът  е нулев. Превозвачите не искат да минават през селото.

„След като нямат финансова изгода да обслужват тези линии, въобще не се явяват на процедурите по обществени поръчки. Никой не може и да ги задължи“, твърди Атанас Иванов, експерт в кметството на Садово.

В положението на село Богданица са още стотици други малки населени места.

„Това е обществена дейност, която трябва да се осигурява от общината и от държавата. Но да бъде с чисто социален характер. Тук не може да има комерсиален характер, защото населението се разбяга, а селата – опустяват“, обяснява Димитър Здравков, кмет на Садово.

От областната управа признават: „Проблемът с нерентабилните линии се задълбочава на национално ниво и решение може да се търси с промяна на нормативната уредба по отношение на финансирането на линиите с намален пътникопоток, осъществяващи основна социална функция“.

Докато чакат някой да ги чуе, мъката на възрастните хора в село Богданица  продължава.