На улица „Консервна“ преди повече от две десетилетия Стоян Проданов си прави дом – убежище от ветровете. И от глупостта. Има даже табела по този въпрос: „Дом за почивка от глупостта“.
В селището няма разногласия. Всички слушат неформалното ръководство, което сами са избрали: „Взимаме си решения, казваме ги на хората, те си изпълняват, помагат. Сега като дойде пролетта, ще направим една голяма чистка в селището, правим всяка година, жените чистят плажа, тези водорасли ще ги махнем… поддържаме някаква хигиена и някакви човешки отношения да имаме“.
Ако приемем, че селището е умалено копие на държавата, какво не му е наред? „Не му е наред, че теренът не е узаконен, а имайте предвид, че лятото тук ставаме над 3000 човека, повече от Малко Търново ставаме, защото тук е живописно място, последното място, което не е окепазено от бетон и от асфалт“, отговаря Стоян Проданов.
Първи заселил се в селището, вече на 80, Петьо Стефанов-Моряка продължава да пали лодката всеки ден, дори и да няма риба: „Мръсни са водите тук в нашия залив. Няма риба! Онзи ден пуснах 4 мрежи по 50 метра са 200 метра, знаеш ли за колко? За 800 грама попчета!“.
За мрежите на политиците казва, че са по-големи и от рибарските: „Не шарани, на всякакви ни правят, на маймуни ни въртят, сучат. Те все си пълнят гушите, а пък нашите гушки, колкото можем да изкараме. Все обещават и все стоим на едно и също ниво“.
Желанието на Стоян е „нещо да се случи, да се оправи и да можем да живеем нормално и да го няма този стрес и страх“.
Сега тук се строи етнографски комплекс. Рибарите са доволни, че туристи ще идват да гледат как се плетат мрежи.
