Иван Филчев е от телевизионните оператори, който е печелил всички възможни награди. Но казва, че не това му е важно, а да улови момента и да стигне до същината на историята с камерата си. Както в Украйна – снима разрушенията, но и накацалите по дърво котки след поредната бомбардировка, замръзнали като коледна украса.

Събира кадрите в благотворителна изложба, приходите от която са за Българския червен кръст и Украйна. След 22 години войни, той се е научил да не се прави на герой и да не позволява на емоциите да му пречат, пише Пепа Йорданова от вестник „Всичко за семейството“.

Иска от снимките му хората да разберат, че войната е реалност и се случва в нашия двор. Най-вече да разберат, че няма нищо сигурно в този живот, освен едно, което всички знаят какво е. И да си направят сметка как го живеят. Според него не си даваме сметка, че това се случва на хора като нас. Че градовете са като нашите.

„Сега на откриването на изложбата видях огромна съпричастност. Имаше хора, които се разплакаха, натъжиха. Явно съм създал ефекта, който съм искал.", доволен е операторът. 

„Опитал съм се в тази изложба да покажа максимално много от живота на тези хора, които изпаднаха в такава жестока трагедия в рамките на 1-2 дена. Да има по-широк спектър, да не са само военни барикади и ракети. А да го има и животът по време на войната. И че това се случва на 250 км от Дуранкулак."

Иван е отразявал доста бежански кризи от 99-а година насам - в Косово, Афганистан, Ирак, Сирия. Категоричен е, че след толкова снимани войни, претръпване няма. Навсякъде е различно, винаги има момент на неизвестност. Може би е по-уверен в някои ситуации, в начина по който реагира или не реагира. Няма как като видиш човек, който страда, да го подритнеш. Според него мъката, болката, страданието са едни и същи, без значение дали си сириец или украинец. Опитва се максимално да изключи емоциите, но не става.

При такава сложна работа по време на война връзката на оператора с репортера е едно от най-важните неща. Иван е категоричен, че не би заминал с всеки. "С Деси Ризова преди сегашното пътуване сме били на такова място само миналата година на ивицата Газа при войната между Израел и Палестина - разказва той. - Преди това най-много работех с Габриела Наплатанова. С Марина Евгениева пък ходихме да спасяваме животни от зоологическата градина в Мосул. Все жени, за мен това е допълнителна отговорност. Така се случва. Всичките си големи телевизионни проекти съм правил все с жени. Факт, не знам защо е така."

Нищо конкретно от видяното не го буди нощем. От друго се страхува, не са сирените и бомбите. Вече там всеки човек има оръжие и като не му хареса нещо, може да те застреля от страх. Това е по-опасно. "Всички журналисти, които бяха убити през последните дни, бяха на пунктовете за преминаване. Във всяка война има косвени жертви. Вчера синът ми, който е на 15, ме пита за тях. Казах му, че се случва. Не го мислиш там. Вършиш си работата, много е важно и да не се правиш на герой. Аз от години като попадна на стресова ситуация на терен, всеки път си мисля, че не трябва да правя по-голяма глупост от тази, която съм направил вече - да съм на това място. Получава ми се вече 25 години.

Коя страна си е харесал и в какви държави обича да пътува? Спира ли го съпругата му Милена Филчева да ходи на опасни места, какво мисли синът му за рисковете на професията и дали тийнейджърът ще последва баща си зад камера - отговорите на тези и много други въпроси можете да намерите в новия брой на в-к „Всичко за семейството“.

Изложбата „STOPкадър Украйна“ може да видите до 9 април, включително, в галерия „Прегърни ме“, на ул. „Г. С. Раковски 63“ в София. Изложбата е благотворителна и всички събрани средства от продажбата на фотографиите