На първо време стоят въпросите по отношение на публичността на работата на Централната избирателна комисия (ЦИК). Ние имаме само информация за случващото се на техните официални заседания. Това каза в „Интервюто на деня“ Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда.
Днес президентът Илияна Йотова проведе консултации с парламентарно представените партии и коалиции в 52-рото Народно събрание, а те представиха своите номинации за състава на ЦИК.
„Съставът на новата ЦИК изглежда изцяло обновен. Виждаме, че приемствеността всъщност е само в двама членове. Двама души от квотата на ГЕРБ остават в новия състав на ЦИК“, обясни Лазарова.
По думите ѝ при Йотова организациите са чули само кратки справки в биографиите на новите кандидати. „Чухме юристи, преподаватели. Сега предстои да видим на изслушването в петък с какви ангажименти и какви обещания всъщност ще поемат за своята работа“.
„Нашата организация ще изпрати въпроси и този път към членовете на кандидатите“, обясни Лазарова.
Според нея на първо време стоят въпросите по отношение на публичността на работата на ЦИК - препоръките за публикуване на дневен ред навреме, за спиране на практиката с изключване на микрофоните, за информираност на обществото по отношение на това има ли работни групи, няма ли и какво работят те в ЦИК. „Ние имаме само информация за случващото се на техните официални заседания“.
„Искаме прозрачност от новия състав на ЦИК, а също така и повече контрол по отношение на разходването на медийните пакети. Има редица разследвания на журналисти във връзка с неправомерно разходване на тази държавна помощ към малките партии“, коментира Лазарова.
По думите ѝ членовете на секционните избирателни комисии са предложени от политическите партии. „Критериите, доколкото ги има, са разписани в Изборния кодекс, но наистина ЦИК може да положи много повече усилия, например по отношение на обучителните материали и по отношение на тестването на знанията на тези хора“.
„ЦИК е постоянно действащ и професионален орган, така че може съвсем спокойно да работи за едно сериозно обучително звено в рамките на своята администрация“, обясни тя.
Според Лазарова такова звено може да се създаде и за машинното гласуване, защото виждаме през последните 5 години, че ЦИК казва, че това не е присъща дейност на комисията. „Но всъщност това положение не се променя. А знаем, че и управляващата коалиция така или иначе беше застъпник за машинното гласуване“.
„Публична е позицията на премиера Румен Радев, който няколко пъти беше гневен за това, че беше отменено изцяло машинното гласуване. „Възраждане“ също се застъпва за машинно гласуване.„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ също“, обясни тя.
„Видяхме вече, че има законопроект за изменение в настоящия Изборен кодекс в новото Народно събрание. Тоест има желаещи от настоящите формации в парламента да променят Изборния кодекс в това отношение. Въпросът е, че непосредствено преди президентските избори времето става все по-малко“, коментира Лазарова.
Тя подчерта, че и преди са се правили промени на Изборния кодекс буквално месеци преди изборите, включително и последните през февруари, но няма да е добра практика по отношение на международните стандарти.
„Новата управляваща формация идва с обещанието, че ще прави нещата по един по-добър начин, т.е. предстои да видим дали ще осигури широко поле за дискусия, обществен и експертен дебат по промени в изборното законодателство или ще гласува набързо промени, които самата тя вижда като необходими“, смята тя.
Според нея гласуването с машини много улеснява работата на секционните избирателни комисии и отчитането на резултатите. „За съжаление, на местните избори, в първия тур, машинното гласуване бе отменено“.
„Не бива да забравяме обаче, че през всичките тези 5 години темата беше „за“ и „против“ машинното гласуване. И въпреки че голяма част от обществото гласува с машина, не трябва да забравяме и притесненията на определена част, в това число и на политически формации, които биха гласували против пълното 100% машинно гласуване и чиито гласове биха усилили съмненията в тази технология на гласуване“, коментира Лазарова.
„Така че трябва много спокойно и аргументирано да се докаже защо, например, една формация би подкрепила 100% машинно гласуване - да се докаже, че тези машини са сигурни за гласуване, защото видяхме колко пъти в публичното пространство бяха хвърляни съмнения“, допълни тя.
