Тя е журналист и защитник на човешките права на жените. Родом от Румъния, като дете емигрира в Германия. А професията я свързва с България толкова силно, че предпочита да говори на български.
Преди 18 години Инга Бел е кореспондент на Първа немска телевизия – отразява войната в Косово и Македония. И попада на историята, която ще преобърне живота ѝ.
„През 2000 г., след войната в Косово, направих репортажи за Косово и Македония. Там намерих едно много младо момиче, Сесил се казваше. Тя беше българка на 14 години. Беше принудена да бъде проститутка, малолетна, в Косово и Македония – разказва Инга. – Учудих много защо никой от моите колеги не пише или не прави репортаж за това. Аз бях единствената! Защо? Естествено, защото и те – другите мъже, бяха заедно с армията“.
Момичетата били като в затвор, спомня си Инга. „Един бардак, който беше абсолютно затворен. Един македонец като сутеньор и тези малолетни момичета от цяла Източна Европа! Много от тях от България. Бяха там за „нуждите“ на войниците. Ужас!“.
Следващите няколко години германската журналистка посвещава на проблема с трафика на жени. Идва в България и създава проекти, с които да помогне на малолетните сексробини да излязат от порочния кръг.
„В село Подем, до Плевен, има трудово-възпитателно училище. От там бяха много от момичетата, които бяха навън, в чужбина, като проститутки. Последваха хайки, обратно в България, там – в трудово-възпитателното училище. – разказва Инга. – Те бяха там абсолютно травматизирани! Тези момичета без бъдеще, без училище, без перспективи – там, в това училище, където няма нито психолог, нито лекар... всички имаха сифилис и други ужасни болести! Тогава ние, с помощта на Теологическия факултет в Софийския университет и помощ от Германия, възстановихме малко морала и живота на тези момичета“.
Днес според Инга са настъпили много промени. „В момента забелязвам, че в България хората говорят за трафик на жените. Те виждат, че това е голяма беда. Но тогава, преди 18 години, когато аз направих този репортаж, тогава нагласата в българското общество беше: „А, проститутките? Те го правят доброволно!“. Сега съзнанието е, че това е голям проблем“.
И досега журналистката е в контакт с онези момичета. „Едната, за съжаление, сега е проститутка в Холандия. Другите момичета имат нормален живот! Имат деца, мъже – живеят нормален живот! Но все още са травматизирани, имат проблеми със съня, кошмари, имат проблеми с храненето. Но все пак живеят живота си! Без проституция, без травми, без насилие! Дали ще успееш или не, зависи от вътрешната сила и, естествено, от външната помощ“.
Инга Бел е посветила кариерата си на Организацията за защита правата на жените. „Не са забравени човешките права на жените. Те са в опасност. Затова е важно да не го приемаме като нещо от само себе си – че имаме тези човешки права, а да се борим всеки божи ден за тях. Защото могат да ни ги вземат“.
