В голяма част от инцидентите с пешеходци, според закона, оказва се, вината е на пешеходеца. Това каза за bTV Владимир Тодоров от Асоциацията на жертвите на катастрофи. Шофьорите избягват отговорността с няколко повтарящи се схеми.

Преди дни малката Марина бе блъсната на пешеходна пътека, след като се отскубва от ръката на дядо си. За всички, които не са юристи, вината е ясна.

„Той е премазал детето ми. Детето ми бере душа в момента. Да речеш, че е нещо детето предизвикало, но не! Той просто е бил невнимателен. Той е бил самонадеян. Той не е спрял”, казва бащата на Марина - Марин Ташков.

Повечето граждани вярват, че когато са на пешеходна пътека имат абсолютни права. Оказва се обаче, че според българските закони, шофьорите не са длъжни винаги да спират на зебра, а само когато там има човек.

И пак по закон има варианти, при които човекът на пешеходната пътека е пресякъл така, че сам да се окаже виновен за това, че е наранен.

Когато дъщерята на Светла Горова е сгазена на пешеходна пътека, очевидци твърдят, че шофьорът кара недопустимо бързо и връхлита върху момичето. Експертиза установява, че скоростта е законната 50 километра в час, а шофьорът твърди, че не могъл да види момичето заради паркирана кола. Осъден е на пробация по споразумение с прокуратурата.

От Асоциацията на жертвите от катастрофи казват, че има няколко трика, с които шофьорите успяват да се оневинят законно.

„Много често водачът обяснява, че пешеходецът изведнъж се е появил на пешеходната пътека, че се е затичал. Много често се появява превозно средство, бял бус с тъмни стъкла и е препречил видимостта на шофьора. Имали сме случаи, когато шофьорът твърди, че инвалид с патерици се е затичал или 75-годишна жена, която носи чанти от пазара също се е затичала”, коментира Владимир Тодоров от асоциацията.

Тайната на оневиняването се нарича опасна зона. Тоест - човекът се е появил толкова бързо и толкова близо, че ударът е бил непредотвратим. Как е било решават автоекспертите.

„Всяка втора катастрофа се оказва в опасната зона. Друг тънък момент е, че трудно се установява скоростта на катастрофата, при колите с АБС няма спирачен път и трудно може да се изчисли. Автоекспертите казват, дали шофьорът е карал с 40 или 50 километра в час”, обясни Тодоров. По думите му след няколко страници с формули накрая казват, че скоростта е била около 45 километра в час.

Точното описание на травмите и прецизният първичен оглед пречат на фалшифициране на реалните параметри. Но за да не попаднем в ситуация на жертви като пешеходци, експертите съветват да не разчитаме, че законът и шофьорите ни пазят.