Чакали Румен за събота и неделя в бащината къща в село Мокреш. Той така и не се връща. Мъжът е един от загиналите работници в завода в Горни Лом.
Според близките му, преди няколко дни в завода имало стачка и трябвало да се отработва още един ден. След като Румен вече го няма, грижите за майка му поема сестра му Таня.
„Ръцете му все едно портокал е пипал и лицето му. Питам „Румене, какво е това?” – Ами... има отрови, с отрови работим. И оня ден вика „Майко, 250 лева, ти знаеш ли майко с какво работим – всеки миг може да избухне това”, разказва майката на загиналия Росица Ръбина.
Взривът избухва. Румен оставя син и съпруга. „Станалото станало, но някой ще има ли смелостта да се изправи и да каже от тук нататък какво следва, кого оплакваме, кого погребваме дори общо възпоменание, за тези млади хора там”, пита сестрата Таня Борисова.
Днес роднините на загиналите задаваха тези въпроси. Питаха и за обезщетение. Местната власт за първи път се сблъсквала с такъв казус. Семейството на Румен обаче не иска да приеме формулировката безследно изчезнал.
„Намерете част от детенцето ми и ми го пратете, макар и ето толкова”, моли майката.
