Почина 7-месечното бебе, хвърлено от майка си от втория етаж на Дома за социални услуги.
Атанаска държала детето на ръце на терасата на стаята си. До нея били две от социалните работнички и три от жените настанени там.
„Всички са били на балкона, всички, и в момента, в който е приканена да влезе в стаята, прави рязко движение и пуска детето”, обяснява как е станало хвърлявнето Стефка Илиева, директор на комплекса за социални услуги.
Атанаска е в комплекса от януари, след раждането на малката Роксана. Майка й е алкохоличка, има братя и сестри в Казанлъшко, много бедни. Все говори за починалия си баща, а за този на детето не споменава. Живяла е при 90-годишна жена и се грижила за дома й.
Когато се ражда детето, старицата отказва да ги прибере. В социалния комплекс са били настанени за 6 месеца. Към края на този срок, през юли, жената изпада в депресия и е настанена в психиатрично отделение. Изписана е след две седмици без поддържаща терапия и с диагноза лека умствена изостаналост. Остава обаче все така грижовна към детето си.
„Вие нямате представа какво излъчване има тя към него. Тя му пее песнички, тя му говори, гушка го. Една майка, която наистина обича детето си, прави така”, допълва впечатленията си Илиева.
След като никой от близките не й подава ръка, престоят на майката в социалния дом е удължен с още 6 месеца. После детето трябвало да бъде настанено или в приемно семейство, или в дом за деца. Според работещите там, отчаянието да не загуби детето си тласка жената към фаталната крачка.
Детето бе прието с тежка черепно-мозъчна травма в Сливенската болница, оперирано бе, но не оцеля.