В свлачищните райони по Черноморието има спешна нужда от канализация. Липсата й е основна причина за активизирането им, алармират експерти. Доколко рискови са терените, след последния инцидент между Златни пясъци и Кранево?
Всички свлачища в страната се водят на отчет в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Данните сочат, че са над 1 600 с площ повече от 200 хил. декара.13 от тях са най-активни и опасни.
По цялото Черноморие свлачищата са над 200. Според експертите близо 80% от територията на Варна е свлачищен терен, но само в 20% от тях има изградена канализация.
Най-рискови са крайбрежните райони, но пък са и най-апетитни. За това през последните 20 години близо до брега се появиха стотици къщи, без да има изградена канализация. Луксозните вили имат прекрасна гледка към морето, но повечето са на септични ями или изливат отпадните води направо по ската.
Заради липсата на канализация през 2005-а се активизира свлачището в местността „Трифон Зарезан". Оттогава до сега земните маси са навлезли в морето на 10 метра. Въпреки забраната за живеене, тук целогодишно има хора.
„Те самите хора не мислят за себе си. Там няма канализация, текат води отвсякъде, какво да ги направим. Спряхме ток, вода на другия ден те пак имаха,” казва Олег Колев, гл. експерт "Свлачища и укрепване на територии" към община Варна
Процесите на активизиране на земните маси при свлачището край село Кранево пък са започнали още през зимата. Там най-застрашен в момента е панорамният път Варна-Балчик.
Укрепването на свлачища е най-скъпата строителна дейност признават експерти. За „Трифон Зарезан" например са нужни над 12 милиона лева, които обаче общината не може да осигури.
