На прага на дъждовния сезон и 10 месеца след бедствието в село Бисер, България все още няма изготвена карта на местата, криещи риск от наводнения. Това стана ясно на заседание на Басейновия съвет във Варна.
Оказва се, че процедурата е сложна, защото преди да се направи картата трябва да има единна методика, с която да се оцени риска. В момента екип от специалисти и учени спорят какви да бъдат точните критерии, по които да се каже, че даден водоем крие опасност.
Методиката за оценка на риска се очаква да бъде приета следващия месец, но за изготвянето на картата ще е нужно поне още година. Едва тогава ще може държавата и общините да предприемат превантивни мерки за обезопасяване на рисковите места.
Според предварителния анализ за Черноморския регион местата с най-често регистрирани наводнения са над 250.
Едно от рисковите места по Черноморието е река Камчия. През януари тази година рибарските къщи в близост до устието бяха наводнени три пъти. Потърпевшите тук обаче не вярват на институциите и сами се справят с последствията от водната стихия.
Специалистите от Басейнова дирекция предупреждават, че крайбрежието все повече се замърсява с фекални води. Оказва се, че има туристически комплекси, които функционират без да има изграден „мръсен” канал.
„Те си изпускат водите в едни резервоари, които би трябвало да са плътни, но най-често не са. Замърсяват се реките, чрез тях морето, зоните за къпане. Това е въпрос, който трябва да бъде решен,” коментира директорът на "Басейнова дирекция" – Варна инж. Венцислав Николов.
Експертите настояват да се промени и нормативната уредба, според която за район с 2 000 души население не се изисква пречиствателна станция.
Данните на Басейнова дирекция сочат, че за един сезон обектите без канал за отходните води генерират близо 100 хил. куб. метра отпадни води, но само 2% от тях се извозват до пречиствателни станции. Останалите се изхвърлят на нерегламентирани места, като по този начин се замърсява почвата, подземните води и чрез тях отново попадат в естествените водоеми.
