Четиригодишно момиче бе на ръба на живота, след като получило задушаване и гърчове в детската градина, а линейката на спешна помощ дошла 40 минути по-късно. Единствено бързата и адекватна реакция на учителките спасила детето.

Инцидентът станал преди няколко дни по време на обедния сън в детска градина „Звънче” в столичния квартал „Хаджи Димитър”. Учителките видели малката Димана, която се задушвала, тъй като си глътнала езика. Успели да й дадат първа помощ, след което едната от тях се обадила на телефон 112.

Еми Жекова заяви пред bTV, че набирала неколкократно, но никой не отговорил на обаждането. Наложило се да позвъни на телефон 150, откъдето приели сигнала. На мястото пристигнали майката и чичото на момичето, дори личната му лекарка, но екипът на спешна помощ не идвал. През това време детето е в критично състояние.

По данните на учителките и близките на Димана обаждането е било прието в 13.14 часа, а линейката пристигнала в 13.54 часа.

Данните леко се разминават с тези на Националната система „112”, но отново са в рамките на половин час закъснение. Директорът на единния телефон Стоян Граматиков обясни, че службата му не отговаря за ръководенето на спешните екипи, а само приема и предава сигнали.

В подаването на конкретния обаче учителката допуснала „грешка” като не изчакала достатъчно дълго, а звъняла неколкократно. По европейски стандарт реакцията на оператора трябва да бъде в рамките на 20 секунди, а в България това се случвало най-късно на десетата в нормални дни.

Проблемът със закъсненията обаче се оказва комплексен и на този етап неразрешим. Директорът на Центъра за спешна медицинска помощ в София д-р Георги Гелев обясни, че сигналът при тях пристига в 13.27 часа, лекарят обаче тръгва в 13.36 часа, защото след сигнал за едно болно дете преглежда няколко в ромската махала във „Факултета”. Гелев допълни, че практиката в района е редовна: „Когато видят линейката, се стичат няколко майки и не може да преценим на кое дете какво му има”.

Според него няма как двумилионен град да се обслужва от 15 спешни екипа. Приоритет обаче имат децата, без значение от пол, възраст и етнос.

Роднините на детето, което вече е добре, казват, че не се сърдят на лекарите, но в подобна ситуация човек е оставен пред перспективата да се оправя сам.