Природата стовари целия си гняв върху нас. Лятото на 2014 г. ще остане в историята с истински трагедии. Добрич и Варна дадоха 13 жертви на гигантска приливна вълна. Аспарухово остана под вода.
Сега всичко там изглежда... Привидно нормално. Нека обаче се върнем няколко месеца назад. Датата е 19 юни, часът е малко преди 19:00. Небето се отприщва и сякаш адът се стоварва върху Аспарухово. Огромна приливна вълна помита варненския квартал. Бедствието е толкова опустошително, че когато първите спасителни екипи пристигат, на пожарникарите им е трудно да повярват какво виждат и пред какво се изправят.
Минути преди вълната да помете "Аспарухово", екипът на Веселин Костов гаси пожар само на няколко пресечки от епицентъра на бедствието. Огнеборците попадат случайно във водния ад. . . и слава Богу. Успяват да спасят много животи.
„Уж сме подготвени, но не мисля, че някой е подготвен за подобно нещо. Не ги мислиш много нещата, гледаш да свършиш работата. Хващаш ги, вадиш ги.”, спомня си Веселин.
По-трудно обаче е когато вадиш жертви: „Вече тогава усещаш някакво безсилие. Имаме техника, имаме всичко, но не можем да ги извадим”.
Водолазите също са мобилизирани да вадят бедстващи и заклещени хора там, където останалите спасители не могат да се доберат. Любомир Димитров и екипът му прекарват 30-часа из потопените улици и къщи.
„Първата ни цел беше да спрем тока, да информираме енергото, защото тогава стават най-големите бели”, спомня си водолазът.
Никога няма да забрави доброволците: „Млади момичета и момчета, с други регистрации, не варненски. Не един и два пъти спираха колата. Питаха къде е сборният пункт за доброволци”.
Половин година по-късно причините за водното бедствие все още не са официално изнесени, разследването продължава.
Версиите за трагедията остават незаконното строителство, изсичането на гората над Аспарухово и огромното количество дъжд, което се изля над варненския квартал.
