„По мое време какви зими имаше“ – хем е иронично подмятане в социалните мрежи, хем си е съвсем истински цитат, който младите хора у нас твърде често чуват от близки и роднини. Историите винаги включват сняг, който вечно вали и не се топи, преспи до колене, денонощни приключения по заснежените склонове. А сега какво има – пролетни температури, кал и предимно сух студ в по-мрачните дни.
Наистина ли климатът се е променил дотам, че да ни открадне зимата или снегът в спомените ни просто винаги е по-бял от този пред очите ни? Отговорът на този въпрос няма да се намери със слушане на истории, а с вглеждане в данните.
Разлика има, но не е тази, за която си мислим
Съществена разлика между зимния сезон сега и преди 25-30 години няма, но може да се открият промени, ако сравняваме с периода 1961-1990 г. – като даже и тогава трябва да се върнем към детството на родените през 60-те, за да видим много повече сняг и ледени дни. Това е заключението на директора на департамент „Метеорология“ към НИМХ доц. д-р Лилия Бочева.
„Покачването на температурите е факт и в България, зимните температури нарастват както във всички останали месеци и като цяло, така че това неминуемо влияе на вида на валежа. Особено в ниските части, значителните зимни валежи все по-често са от дъжд“, посочва тя.
Щом темповете на промяната са толкова бавни, защо ни се струва, че зимата рязко се е затоплила? Според Бочева, всички имаме склонността да се вглеждаме във времето в настоящия момент и бързо да забравяме какво е било само преди няколко месеца. Тя дава пример – до преди дни си говорехме за това колко е топла зимата, но всъщност още в средата на октомври валя първият сняг в районите с надморска височина над 1200 м.
Относно усещането на хората, че сезоните се изместват – есента продължава по-дълго, а пролетта започва по-рано, експертът е категорична, че това абсолютно не е вярно и в никакъв случай не можем да кажем, че нямаме зима през декември, а имаме през март.
„Вярно е, че не се задържа стабилна снежна покривка, но България е страна, която в ниските райони стабилно задържане на снежната покривка от много години вече нямаме. Много рядко се случват такива зими”, коментира Бочева.
А дали всичко не е в нашите глави?
Защо хората идеализират детските се спомени за зимата, ако официалните данни показват, че тя не се е променила чак толкова?
Психологът Ралица Младенова ни води към един твърде логичен отговор: Няма дете, чиито очи да не заблестят при вида на първия сняг. „Децата свързват зимата с много позитивни емоции – коледна ваканция, игри навън, подаръци под елхата. Имаме тенденцията да идеализираме детските си спомени, защото като малки сме виждали по-хубавата страна на зимния сезон“, посочва тя.
Децата намират първия сняг за нещо красиво и вълшебно, а ние, възрастните, му се ядосваме, защото знаем, че това означава проблеми с трафика, закъснения и какви ли още не проблеми.
По какъв начин работят сезонните промени в настроението, които усещаме всички?
„Поради лошите метеорологични условия, хората ограничават социалния си живот. Лятото ходим на море, излизаме, пътуваме, докато зимата ограничаваме възможността да разнообразяваме така ежедневието си“, отбелязва Младенова.
През зимата може да се появи т.нар. сезонна депресия, която се влияе от промените в светлината. Започва през есента, когато деня става по-кратък и отшумява с настъпване на пролетта.
Възможно е настроението да се подобри около коледните празници, когато прекарваме повече време с нашите близки, подаряваме и получаваме подаръци.
Колкото повече време човек прекарва навън с различни активности и любими занимания, толкова по-малко ще усеща симптомите на сезонната депресия, посочва психологът.
