В последния си доклад за климата ООН призова човечеството да намали консумацията на месо и млечни продукти. Близо 1/4 от земеделската земя в света се използва за пасища на животните, а 1/3 от нея за фураж.
Taка животновъдството е отговорно за изхвърлянето на близо 15% от парниковите газове на планетата, толкова, колкото и транспортът. А хранителният отпадък - между 8 и 10%.
На този фон около 30% от произведената храна се изхвърля, докато 812 милиона души по света остават недохранени.
Мирише и изглежда като пържола, но всъщност е месо, отгледано в лаборатория. Идеята този път е на израелска стартъп компания. Целта - по-ефективен начин за производство на месо в помощ срещу световния глад и климатичните промени.
„Взимаме клетки от животното - в случая крава, без да я умъртвяваме(...) От тях създаваме различните типове клетки, докато не получим месото. То е много по-здравословно от това във фермите, не добавяме никакви антибиотици”, обясни д-р Нета Лавон, биотехнолог.
В месарница клиентите избират свинско и агнешко. Според Зоя, която е в бизнеса повече от 20 години, ще е трудно месото в епруветка да замени пържолата в чинията.
„Скоро няма да го докарат на вкус като истинското месо. По-големи майстори да са от природата - едва ли”, смята Зоя.
По данни на ООН за последните 50 години консумацията на месо се е увеличила 5 пъти. От 70 милиона тона през 1960-та до 330 милиона тона.
Ако потреблението не се намали, рисковете за природата са огромни - казват учените. А в бъдеще да не ядеш месо, няма да е въпрос на личен избор.
„По-трудно да се промени е мисленето на хората. Как аз ще ям нещо, направено в лаборатория? Защото сме свикнали науката да е свързана с химия и това да е много вредно. Ние самите сме химия, храната ни е изградена от химични елементи”, обясни Ивайла Сопотенска - хранителен технолог.
Алтернатива е извличането на растителни протеини, които се съдържат в граха и боба например.
„Това е просто наука в бурканче. Може да изглежда странно, може да изглежда различно, но е напълно безопасно, и може да бъде част от живота”, казва Сопотенска.
Както и да изглежда храната на бъдещето, тя няма да бъде по-малко вкусна от сегашната - вярват учените.
