В Холандия тази седмица се проведоха много важни избори. Важни не само за страната, но и за европейската общност.
Те преминаха под знака на дипломатическия скандал между Холандия и Турция, който се разрази след сериозния отпор срещу опитите на турското правителство да проведе митинги в Европа, включително Холандия. Целта на Турция беше да агитира малцинствата си в чужбина да гласуват на предстоящия референдум за президентска република. След като Холандия не разреши митингите, Турция спря официалните си контакти с нея, като затвори въздушното си пространство за дипломатите на кралството.
Как изглежда всичко това през погледа на един холандец?
Патрик Смитьойс избира България преди повече от 10 години. Тук създава семейство, развива и бизнес. Но следи всичко, случващо се в родната Холандия. Победата на Марк Рюте определя като успех за страната.
„Тези избори наистина бяха много интересни. Те щяха да станат най-скучните избори в историята на Холандия, ако не бяха тези небивалици на Ердоган. Изведнъж станаха много интересни. Според мен най-важното беше, че холандците показаха над 80% избирателна активност, което е нечувано за Холандия. Явно темата с исляма стана изведнъж много важна“, казва Патрик.
Не смята, че дипломатическият скандал между Турция и Холандия е оказал влияние на изборите. А реакцията на турския президент Реджеп Ердоган определя като политически пиар.
„Мисля, че на холандците много не им пука за турците. И без това те са далеч – по права линия са 2000 километра. Турците, ако искат да правят нещо с холандците, трябва да преминат 5 – 6 държави. Според мен този проблем е много по-важен за България, като преки съседи. Но беше добре, че държавен глава от Турция по този начин си показа зъбите. Защото е добре да знаем, че нещата могат да се развиват и в много лоша посока“, смята Патрик.
Категоричен е, че проблем с исляма в Холандия няма.
„Много съжалявам, че няколко души – дали са 10 или 10 хил., защото и 10 хил. на фона на цяла Европа са нищо, успяват да вдигат такъв шум. И по този начин цяла Европа в един момент да ги намрази“.
Не вижда нищо странно и във факта, че за пръв път в историята на Холандия в нейния парламент влиза етническа ислямска партия.
„Когато в една държава живеят 10 различни етноса, всички те все пак трябва да участват в демокрацията. Няма град в света, където живеят толкова етноси, колкото в Ню Йорк, а ако питаш някого на улицата: „Дай един пример за много успешен град“, почти всички ще кажат, че е Ню Йорк. Но много е важно според мен следното – в Холандия вече почти няма политика. Холандия, като Германия, Франция, Белгия, като всичките скандинавски страни, се управляват като големи фирми. Има един главен изпълнителен директор или един министър-председател, който дава някакви груби насоки накъде да върви работата, но това не е политика“, смята холандецът.
Въпреки че следи изкъсо политическата ситуация, Патрик избира да не упражни правото си на глас.
„Смятам, че Холандия няма нужда от моя глас. Знам, че може би това не е добър пример. Два или три пъти не съм гласувал. Не съм. Съжалявам!“
Той не смята, че събирането на бюлетини в контейнерите за боклук е любопитната подробност. „В Холандия няма никаква опасност по някакъв начин хората да злоупотребяват с бюлетини. И дали ги изсипваш с кофа за боклук – няма никакво значение. Те ще стигнат до въпросния пункт, където да бъдат изброени“, убеден е Патрик.
Той смята, че в Европа не трябва да има разделение, а евентуалното разпадане на Европейския съюз определя като катаклизъм.
„Разбирам, че всички в България сме ядосани, че вече няма супермаркет, който да не е немски или австрийски. Но не трябва да показваме зъби против Европейския съюз. Не трябва само да обясняваме, че Европа ни пренебрегва или не ни иска, или не ни изпраща достатъчно пари. Това си е все пак един вид брак, където и двете страни имат права, но и задължения“.