Властта поддаде бързо, защото черпеше сила от улицата

Много хора направиха сравнение между протестите от последните седмици и това, което се случи в страната ни в края на 90-те. Може ли наистина да се сравнят тези събития?

Да, всеки път, когато има такъв взрив на публична енергия, това значи, че е била провалена комуникацията между управлението и гражданите. Били са запушени нормалните комуникационни канали и се налага хората да излязат на улицата, за да бъдат чути. Другото, което се случи и което е общото, е, че твърде бързо се стигна до много драматични политически промени. Оставката на правителството не е шега работа. Това, което предстои да се случва, ще покаже истински доколко тази верига от протести е конструктивно явление и ще доведе до развитие и доколко ще доведе до регрес. Все още е много трудно да се каже. Ние сме в окото на циклона.

Как си обяснявате това, че при тези протести сега има толкова много и различни искания?

Първо, има много проблеми, които са били с години забатачвани, затуляни и нерешавани. Второ, цялата цивилизация, в която живеем, се пропуква и отвсякъде се появяват нови и нови въпроси, които чакат за разрешение. Трето, натрупана е наистина много фрустрация и усещане аз несправедливост, за безперспективност и за личен и колективен провал, който има потребност да се излее. И най-сетне започна да се превръща в мода това да се протестира. То има заразителен елемент. Просто на хората им харесва. Особено сега като се стопли времето. Има елемент на празник, така че те варират от отчаянието, гнева и бунта до фиестата тези изяви.

Аз понеже живея сравнително в центъра на София често виждам млади хора, които отиват малко, както се отива на купон. Това само по себе си е добра новина. Мисля, че е хубаво, че най-накрая се появи поколение, за което протестът или културата на протеста е част от ежедневието и е важно да се знае, че всяко поколение би трябвало да има своя бунт някъде в историята си. Това е част от неговата социализация, част от неговото въвеждане в публичността, така да се каже. Може да се гледа на това като на гражданско посвещение и ако моето поколение например, имаше своите протести 96-а година например, тогава срещу проваленото правителство на Жан Виденов, това поколение излезе на улицата и се разбунтува срещу проваленото правителство на Борисов. В този смисъл може би има нещо общо.

Друг въпрос е, че тогава бяха по-скоро десни, ако в България значи нещо разграничението дясно-ляво, исканията, докато сега са по-скоро леви и то стихийно леви. Те не са идеологически или индоктринално леви. Даже е забавно, защото някои от младите хора, които не са чели класиците на марксизма, формулират доста марксистки тези. Това показва, че политпросветата не е на равнище напоследък, което налага спешно изучаване на политическата класика в училище и в университетите. Явно започва да се реполитизира българското общество. Имат марксистки привкус част от копнежите на младите и това е със сигурност логично в ситуация не просто на неравенство, а на несправедливо неравенство. Неравенството може да бъде понесено, ако има някакъв справедлив механизъм, по който една част от хората стават по-богати от другите.

Когато живееш в свят, в който е комбинирана репресията с неравенството, понеже в такъв свят живеехме със сигурност в последното десетилетие, няма как той да не доведе до сътресение и до бунт. В този смисъл революционните призиви, настояванията за национализация, конституирането на народа като колективен субект, понеже такива неща се чуха, говори се от името на народа, хората, които го правят, автоматично полагат себе си в ролята на революционен авангард. Очевидно исканията за перманентен протест, които ми напомнят идеята на Троцки за перманентна революция, и прочее, и прочее са все добре известни от арсенала на революционните движения от 18 – 19 век лозунги. Така че, както се казва – нищо ново под слънцето.

Новото е особената ситуация, контекстът, в който се случват тези протести и разбира се, особеният националистически привкус, който те имат по необходимост. Тъй като ние сме част от общество с доста неустойчива, доста проблематична идентичност поради периферната ни позиция в модерния свят и всеки път, когато се почувстваме уязвени и застрашени, се вкопчваме в нашата история и се опитваме да възпроизведем някакъв националистически дискурс.

Вие самият останахте ли изненадан от нещо в случващото се напоследък? От някаква теза, искане или дори хората, които протестират.

Изненадан съм от изключително голямото ветрило от искания и физиономии. Те варират от симпатични, интелигентни, млади и културни хора до откровени мутри или лумпенизирани гамени, могат да бъдат видени всички тези хора. Що се отнася до исканията – преобладават искания, които са така да се каже екзистенциални по своята природа. Хората искат по-добър живот, искат справедливост, искат бъдеще, преминава се през икономически искания, много от които са за жалост неизпълними и се стига до процедурни, които са най-често зле формулирани, тоест показват непознаване на функциониращата правна система. Така или иначе разнообразието и пъстротата е характеристиката на този протест. Това е нещо, което наистина ме изненадва.

Харалан Александров

Другото изненадващо е колко слаба се оказа властта, колко бързо поддаде. Ако се замисли човек, това не е изненадващо. Управлението на Борисов беше популистко, то черпеше сила от енергията на улицата и е нормално, когато тя се обърна срещу него, да се окаже много уязвимо и много безпомощно.

Може ли да се прогнозира, според вас, как ще се развият нещата?

Да, много зависи. Никой не може точно да каже какво предстои да се случва, но това, което е абсолютно сигурно, е, че те са като скачени съдове с управлението, доколкото в момента едно от малкото центрове на стабилна, легитимна власт е останала в президента е много важно как, какво ще направи президентът и хората около него, как ще заработи общественият съвет, който той се опита да сформира набързо, по какъв начин политическите партии ще откликнат на тази ситуация.

Например, едно от развитията, които остават все още незабелязани, но определено е забележително е вътрешното развитие на БСП. Една партия с дълга история и с особен принос към съвременната ни ситуация, в която като че ли има много силен натиск на новото поколение, на младите да вземат ключови позиции и да преразгледат най-новата история на партията и да я обновят, което би било чудесно, ако се случи.

Така че вероятно големите политически организации, всяка по различен начин ще реагира на това, което става. Някой ще се затворят и ще влязат в отбранителен режим, други ще започнат да се променят, трети просто ще се опитат естествено да яхнат протестите, да ги овладеят и да ги корумпират, надявам се това да не се случи, а четвърти просто ще отмрат тихо и незабележимо от политическата сцена.