Расите са се формирали дълго време, в периода 40 000 години преди Новата ера до 16 000 години преди Новата ера. Ние сме се приспособили физически, така че климатичните промени сега няма да ни накарат бързо да еволюираме.

Хората са мигрирали и са останали в определени области достатъчно дълго време и са били повлияни дълго от климата в съответните географски региони, за да могат физически да се приспособят към него. Това каза в предаването "Тази сутрин" климатологът Зорница Спасова.

Българите са смесен тип, най-често се среща динарският тип, характерен за западната част на Балканския полуостров, допълни климатологът.

"Характерно за този тип е, че черепите отзад са по-сплеснати,  кожата бързо се набръчква, тези хора остаряват бързо, но живеят по-дълго, поради здравия си организъм. Те имат красиви тела, малко са по-груби в лицето, с по-дълъг, голям нос. Доста е смесено населението на България, малко са тези, които са типични за Европа представители в България".

Хората, които живеят дълго, обикновено са в райони, в които няма честа промяна на времето, преминаване на атмосферни фронтове и климатът е по-стабилен, допълни Зорница Спасова.

Има формирани три раси – черна, жълта и бяла:

"Най-добре приспособена към високите температури е черната раса с тъмната кожа, която съдържа повече пигмента меланин, тъмната коса, също така тъмният ирис на окото. Пълните устни и широките ноздри  служат за охлаждане на въздуха, тъй като тази влажна лигавица при изпарени отделя повече топлина. Къдравата коса съдържа повече въздух между космите, който служи за протекция на главата при прегряване и топлинен удар".

Тъмният цвят на кожата го виждаме повече при народите в Южна Европа – испанци, португалци, гърци, обясни климатологът.

"Колкото отиваме на север, толкова пигментацията изсветлява – косата, кожата и очите стават по-светли, предвид това, че ултравиолетовата радиация е по-слаба и няма нужда от протекция на кожата, очите и косата".

Най-характерно за монголоидната раса е монголоидната гънка, която предпазва очите от праха и пясъка. Тъй като тази раса се е формирала в Централна Азия, която е много отдалечена от водни басейни, климатът там е много сух, полу-пустинен, пустинен-степен и ветровете вдигат прах, често има прашни бури или пясък, тази гънка всъщност защитава окото от навлизане на прашни частици.

Жълтият цвят на кожата е свързан с този континентален климат с висока температура през лятото, но много ниска през зимата. Цветът се дължи на мастна тъкан, която прозира през тънката кожа, обясни Зорница Спасова.

"Те са се приспособили повече към студеният климат, защото човек е по-уязвим на студа. Адаптацията към студа е по-трудна, отколкото адаптацията към горещото време".

Пролетта дойде, но температурите всъщност са летни, каза в студиото синоптикът на bTV Станислава Цалова. Тя допълни, че вчера сме имали температури от 30 градуса в Русе и Свищов. Това са температури, характерни за месец юли и август. Сезонът на бурите обаче вече е целогодишен и не можем да разчитаме, че няма да има градушки.

В неделя вероятно ще има места с градушки, защото тогава се очакват силни гръмотевични бури. Можем да говорим за чувствително повишение на температурите, усещаме промяната в климата и глобалното затопляне и в България, каза още Станислава Цалова.

Очакванията на Института по метеорология и хидрология към БАН са средната част на април да бъде по-влажна и с температури около нормалните, краят на април отново да бъде с по-високи температури от обичайните. Според очакванията пролетта и лятото ще бъдат топли, допълни Станислава Цалова.

Балканският полуостров е сред териториите, които са най-засегнати през февруари от високите температури, обясни климатологът Зорница Спасова.

„След рекордно горещите 2014 – 2015 година, закономерно следваше най-топлият януари, следван от най-топлия февруари. Балканският полуостров е сред териториите, които са най-засегнати през февруари от високите температури.  С между 5 и 8 градуса е била над нормата температурата през февруари. На 15 февруари е измерена абсолютната максимална температура у нас – 26,5 градуса в Плевен”.

Всеки 2-3 градуса увеличение на температурата през лятото е свързано с двойно увеличение на честотата на горещите вълни, което е много опасно за здравето, каза Зорница Спасова. Промените в климата през настоящия век ще бъдат една от най-големите заплахи за общественото здраве, допълни тя.