Възможността на Народното събрание да вика главния прокурор най-малко веднъж на три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси приравнява орган на съдебната власт на структура под пряк парламентарен контрол и така има „недопустимо нарушаване на баланса между властите“ и „противозаконно навлизане“ на законодателната власт в чужди правомощия – това е мнението на прокуратурата броени дни след първото изслушване на Иван Гешев пред депутатите.
Днес от пресцентъра му обявиха, че Обвинител №1 е внесъл в Конституционния съд искане да бъдат обявени за противоконституционни текстове от правилника на НС.
„Това задължение (за изслушването на комисия – б.р.) е предвидено само за главния прокурор, но не и за председателите на върховните съдилища, което поставя въпроса за равнопоставеността между различните органи в съдебната система и за пропорционалността на нормата“, отбелязват от ПРБ, като дават и други примери за недопустими „разширения“ на конституционните норми.
От прокуратурата подчертават: „Компетентността на Народното събрание по отношение на съдебната власт, в частност на прокуратурата, е точно определена в чл.84, т.16 от КРБ и е ограничена до изслушване и приемане на годишния доклад на главния прокурор и на други обобщени и аналитични доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, което допринася и за постигане на публичност и прозрачност в работата на прокуратурата“.
Цитира се и решение на КС от 1995 г., според което с оглед разделението на властите „от кръга на лицата, по отношение на които Народното събрание или съответната комисия могат да задължат длъжностно лице да се яви и да отговори на поставени въпроси, следва да отпаднат: президентът, вицепрезидентът, конституционните съдии и всички магистрати“.
„Съгласно Конституцията съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона“, подчертават от пресцентъра на прокуратурата.
