Когато има един закон за НСО, най-важното е да се създаде механизъм за следене на неговата ефективност. Такъв управленски подход ние у нас нямаме. Това каза в предаването „Лице в лице” бившият началник на НСО ген. Румен Миланов.
Националната служба за охрана е нужна. Ако погледнем исторически, от 2000 – 3000 г. посегателствата върху държавните ръководители са асиметрични действия. В сегашното десетилетие асиметрията като нападение стана индустрия.
Според него въпросът е как да бъде позиционирана службата.
Тя трябва да бъде равноотдалечена от трите власти – изпълнителна, съдебна и парламентарна и да не проявява субективизъм към една или друга страна, обясни той и допълни, че това е постигнато със закона за НСО.
„Тя е към президента, какво пречи да се управлява контрол от президента. Кой пречи на НС да упражнява контрол? Тя е към президента, но Народното събрание гласува бюджета. Как да не може да упражнява контрол? Въпросът е как това да се организира – ето един слаб момент по този въпрос”.
Неформалната информация, която съществува в службата, не се събира, но се знае движението на ВИП лицата – премиер, президент и т.н., допълни Румен Миланов.
По отношение на обема и охраняемите лица може да се прецизират нещата, да се намали бройката, каза още генералът.
Той посочи, че другият важен въпрос е къде да бъде НСО. Ако е в системата на МВР, то тогава министърът на вътрешните работи би бил страна в този процес. Според Румен Миланов сегашното позициониране на службата е най-правилно.
В коментар на информации, че семействата на охраняемите лица ползват служебен превоз, Миланов разясни, че, ако съпругата или деца са без охраняемото лице, не е правилно да бъдат возени от НСО.
