Подкрепата за основните политически формации е останала по-ниска от преди и е на практика еднаква при БСП и ГЕРБ. Това показва проучване на "Галъп Интернешънъл".
И двете партии се движат в последните три месеца на нива от около 13-15% от всички имащи право на глас в открит въпрос. В момента БСП има декларативна подкрепа от 13,5%, а ГЕРБ – от 13%.
ДПС остава стабилно с 6,9%, а "Демократична България" е с около 5%.
Расте сумата на отговорите от типа „няма да гласувам“ или „не подкрепям никого“ (до общо 37,6% през този месец).
Това означава, че случващото се в страната засега по-скоро отдалечава хората от политиката въобще, обобщава проучването. Затова има и търсене за „трети вариант“ – негласуване или извънпарламентарни и нови формации.
Продължава да има ръст за „Има такъв народ“ – до 8,6% от всички имащи право на глас през този месец.
„Демократична България“ е взела още през лятото „стъпало“ нагоре, от традиционните си 2-3% от всички имащи право на глас, до близо 6%, но после не е продължила нагоре и сега дори показва белези на ерозия до 5% през октомври.
Във вътрешнокоалиционните баланси своята тежест решително е умножила „Да, България“. Другата протестна формация – мрежата около Мая Манолова – също леко „отскочи“ в началото на протестите до ръба за влизане в НС. И сега се движи по този ръб с 2,5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави сектор от около 140 хиляди потенциални гласа.
Обединени патриоти пък още преди политическия трус от лятото са около ръба за влизане в НС и засега като че ли не са претърпели нова сериозна щета от протеста. През октомври те имат 2,3%, или около 130 хиляди потенциални гласове – около бариерата на последните избори за Народно събрание. „Воля“ също не се е повлияла особено – партията се движи на константни нива, при които самостоятелното влизане в НС би било трудно, ако изборите са днес. През октомври „Воля“ е с 1,8% или потенциал от близо 100 хиляди гласа.
Така засега седем формации имат перспектива да са в следващия парламент, като две от тях са около ръба.
Искането за предсрочни избори се споделяше в началото на протеста от над 40%, но повече от 50% бяха против. В началото на август обаче, след най-горещата фаза на протести, искането за предсрочни избори надделя и стигна до една втора „за“ срещу една трета „против“. През септември и октомври се стабилизира в съотношение две към едно. И тук няма продължаващ ръст, но няма и осезаем спад.
Колкото до самите избори, към този момент, надделяват онези, които смятат, че те не се очертават свободни и честни. 19,2% очакват изборите да бъдат свободни и честни, но 52,6% смятат обратното. Останалите се колебаят. Сред скептиците личат най-вече привърженици на опозиционни формации.
Конкретно през този месец 53,7% очакват влошаване в икономиката в непосредствено бъдеще, 24% не очакват промяна, а подобряване очакват 7,8%. Има и известен процент колебаещи се.
За последно в десетилетието подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
