Доверието в Църквата е 43,1% при недоверие от 35,8 на сто, което я нарежда сред най-одобряваните институции у нас. Това показват данни на „Галъп интернешънъл болкан“.

Изследването е проведено между 1 и 9 август 2024 г. сред 802 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 000 души.

Доверието сред най-младите обаче е ниско, коментират анализаторите. Данните, с които „Галъп интернешънъл“ разполага, показват, че общото доверие в имиджа на Църквата у нас като цяло е положително, макар и често да е нарушавано в случаите на обществени скандали, свързани с образа на някои представители на клира. В такива случаи са регистрирани и сериозни спадове в популярността, отбелязват експертите. 

Според изследването Църквата и патриархът се ползват с обичайно благоприятните за такива институции нива на популярност.

Новият български патриарх Даниил се ползва с положителен рейтинг - доверие (30,6%) минус недоверие (27%) дава положително число и това е добра стартова позиция. Това е рядкост по отношение на публични фигури у нас, но в същото време е очаквано по отношение на религиозен лидер, коментират в изследването.

Оттам допълват, че все още обаче колебанието и непознаването са сериозни: 22,6% се колебаят, а 19,8% не са запознати или дори не са чували за личността на патриарха.

Патриарх Даниил: Ще е чудесно Успение Богородично да стане официален празник

Три четвърти в страната се определят като православни, но малко под две трети декларират вяра в Бог. Това разминаване между самоопределянето като „православен“ (християнин) и заявената вяра в Бога произтича от обстоятелството, че Българската православна църква се възприема не само от верска гледна точка, като религиозна организация, но и от светска гледна точка – като историческа институция, неизменно свързана с българското общество и държавност, а в определена степен и като част от традиционната идентификация на българската народност.

Нивата на декларирана вяра не се променят съществено в последните години у нас, посочват анализаторите.

75,3% у нас се определят като православни. Като мюсюлмани се определят 9,9%, а 11% твърдят, че не са религиозни. Останалите се разпределят между вероизповедания с по-малко разпространение. 59,5% твърдят, че вярват в Бог, а 27,5% не вярват. Останалите не са в състояние да определят.

Успение Богородично: Освещават се обредни хлябове, които се раздават

Данните са почти идентични на последното измерване преди две години. Така на практика се потвърждава многогодишното наблюдение, че православната принадлежност у нас очаквано се мисли повече като идентичност, отколкото единствено като вяра, коментират още анализаторите.

От "Галъп интернешънъл болкан" припомнят свое изследване, което показва, че по-общата вяра в божество е по-висока от декларативната религиозност и тук България не е изключение на глобалния фон. Проучването сега потвърждава очаквания ред на ценности – колективна принадлежност, вяра, религиозно усърдие, посочват експертите.

Една пета (19,7% ) от запитаните у нас твърдят, че често посещават богослужения, сочат наблюденията от сондажа на „Галъп интернешънъл“ от традиционната програма на агенцията за изследване на важните обществени теми.

Продължи да четеш