„От век и половина това е първият ден на св. св. Кирил и Методий, който София няма да посрещне с тържествено шествие на деца и учители. „Царя“ днес няма да е огласен от училищните оркестри. А тук, на паметника на Светите братя няма да чуем „Върви, народе възродени“ от хора на музикалното училище“.
С тези думи столичният кмет Йорданка Фандъкова отправи поздрав по случай 24 май.
Последните месеци на физическа дистанция ни показаха по нов начин, че близостта и нашата заедност са в езика. И в думите са силата, грижата, свободата и съзиданието.
И този януари по традиция получих хиляди съобщения от ученици, които искаха по-дълга ваканция – с обяснения, хитрини и забавни закани. В последния месец обаче се случи неочакваното. Стотици молби - „Искаме пак на училище. Вече не е смешно“, ми написа Никол. И училището се превърна в желание, защото то е общност от приятелства, състезания, стремежи и мечти.
Както пише Пенчо Славейков „трябва да се отдалечи човек от онова, що обича, за да усети силата на своята обич“. И когато се отделихме от сцената на театрите, кината, концертни зали, библиотеките и университетските аудитории, видяхме, че духовността е сила, която се преживява заедно.
Нашата книжовност е най-силното оръжие в утвърждаването ни като държава. Тя е знамето на нашата независимост, което никога не пада.
„Аз зная буквите и животът със знанието е добър“ – това ни казват „Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть“. Азбуката ни е разказ за грамотността, за мощта на знанието и силата на един народ, който ще пребъде.
Честит празник на словото и съзиданието!
