България запазва позицията си на държавата с най-ниски потребителски цени в Европейския съюз през 2025 година.

Данните на Евростат показват, че ценовото равнище у нас е едва 63% от средното за ЕС, което нарежда страната ни на първо място по достъпност на стоките и услугите сред всички 27 държави членки.

След България се нареждат Румъния с 65% от средното ценово равнище за ЕС и Полша със 73%. В противоположния край на класацията са Дания, където цените достигат 140% от средните за съюза, Ирландия със 136% и Люксембург със 132%.

Данните показват, че разликите в разходите за живот между отделните държави продължават да бъдат значителни въпреки общия европейски пазар.

Особено впечатляващо е представянето на България при жилищните разходи – категорията с най-голяма тежест в бюджетите на домакинствата.

През 2025 г. ценовото равнище на жилищните разходи у нас е едва 41% от средното за Европейския съюз. Това е най-ниската стойност сред всички държави членки и е повече от четири пъти по-ниска от отчетените 190% в Ирландия, която е най-скъпата страна в тази категория.

При храните и безалкохолните напитки различията между отделните държави са по-малки.

Най-високите цени са отчетени в Люксембург - 122% от средното за ЕС, докато най-ниските са в Румъния - 80%.

Не във всички групи стоки обаче сме лидер по най- ниски цени. При храните - в Чехия, Словакия, Румъния и Полша са с по-ниски цени от нас.

Статистиката показва още, че най-големи разлики между държавите членки има при образованието. Там ценовите равнища варират от 334% от средното за ЕС в Люксембург до 42% в Румъния.

Данните на Евростат потвърждават, че България продължава да предлага най-ниски потребителски цени в Европейския съюз.

Макар по-ниските ценови равнища да отразяват и различията в доходите между държавите членки, те същевременно подчертават конкурентното предимство на страната по отношение на разходите за живот и достъпността на основни стоки и услуги. 

На пазара в Бургас хората са категорични, че разходите за домакинствата им са поне с 20% повече от предходните месеци.

Яни е пенсионер и идва на пазара всеки ден, но купува все по-малко.

„За един пенсионер всичко е скъпо, дори плашещо“, казва Яни.

Това удря директно потреблението.

„По-малко пазарувам в момента, основните неща“, казва Георги Георгиев.

„Аз говоря и с други хора, без да правя социологически проучвания. Всички са на мнение, че всичко поскъпна“, коментира Станка Спасова, клиент.

Спадът на оборота усещат и търговците.

„Ето, вземат си по две краставички, два домата, за вечерта само за салатка“, казва Зейджан, търговец.

Според изследването на Евростат най-голям е процентът на жилищните разходи и тези за храна.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google