България влезе в еврозоната с висока степен на готовност и ограничени рискове. Този извод правят в анализ Матео Фалагиарда, Кристине Гартнер и Щефен Остерхолц, публикуван в Икономическия бюлетин на Европейската централна банка.
От документа става ясно още, че страната ни е добре интегрирана с еврозоната чрез търговските и финансовите си връзки.
"Икономическата ѝ структура в голяма степен е сходна с тази на еврозоната като цяло, като индустрията (включително строителството) и услугите допринасят съответно с около 29% и 68% за брутната добавена стойност, в сравнение с приблизително 26% и 72% в еврозоната. Преди приемането на еврото икономиката на страната показваше сравнително висока степен на евроизация. Около 70% от държавния дълг, както и значителен дял от дълга на нефинансовите предприятия, вече бяха деноминирани в евро, което отразяваше валутната структура както на спестяванията на домакинствата, така и на ликвидните активи на фирмите, които в голяма степен се държат под формата на депозити", пише в анализа, цитиран от БГНЕС.
В документа се споменава, че в продължение на повече от 25 години паричната политика на България е обвързана с тази на Европейската централна банка чрез валутния борд, който поддържаше фиксиран курс лев/евро. Дълбоката интеграция на България с еврозоната е отразена и в силното съвпадение на нейния икономически цикъл с този на еврозоната през 15-те години преди приемането на еврото.
"Както и при други държави, приели еврото, се очаква България да се възползва от по-ниски транзакционни разходи и по-ниски разходи по заеми. Предвид дълбоката интеграция на България с еврозоната и ангажимента ѝ за поддържане на стабилни фискални, структурни и финансови политики, приемането на еврото се очаква да донесе редица икономически ползи.
Те включват:
- увеличаване на външната търговия и инвестициите, обусловено от по-ниските транзакционни разходи;
- повишена прозрачност и сравнимост на цените;
- и по-голямо доверие на инвеститорите.
- икономиката също ще спечели от по-ниски разходи по заеми благодарение на добре закотвени инфлационни очаквания и намалени регулаторни разходи за банките, като например по-ниски изисквания за минимални резерви.
- освен това приемането на еврото позволява на България да участва в процесите на вземане на решения в еврозоната и да формира съответните икономически политики.
- разходите и рисковете, свързани с приемането на еврото, се очаква да бъдат ограничен;
При присъединяването на една държава към еврозоната основните опасения са свързани с разходите по самия преход и с потенциала за необосновано повишаване на цените при тяхното конвертиране в евро.
За да бъдат смекчени тези притеснения, българските власти въведоха редица мерки, включително засилен мониторинг на цените и проверки за предотвратяване на злоупотреби, както и дълъг задължителен период за двойно обозначаване на цените, който започна на 8 август 2025 г. и ще приключи на 8 август 2026 г.
Въпреки това обществената подкрепа за еврото в България остава сравнително ниска поради опасения от повишение на цените. Това беше характерно и за предишни смени на валутата, като подкрепата обикновено се увеличаваше впоследствие", пише още в анализа.
От там посочват, че България е постигнала и съществен напредък в реалната конвергенция: "Брутният вътрешен продукт на глава от населението нарасна от около 35% от средното за еврозоната през 2006 г. до малко над 60% през 2025 г. Освен това беше постигната по-дълбока финансова интеграция, като рамката за тясно сътрудничество, установена през 2020 г., допринесе както за привеждане на надзорните стандарти в съответствие с тези на еврозоната, така и за укрепване на финансовата стабилност".
В доклада на ЕЦБ се посочва, че българската икономика е преминала сравнително успешно през последните сътресения, но рисковете за инфлационната конвергенция остават:
"Българската икономика показа устойчивост по време на пандемията и при последвалите скокове в цените на енергията и геополитическите напрежения. Въпреки това нейният малък и отворен характер означава, че тя остава изложена на външни шокове. Инфлацията остава уязвима към външни ценови колебания поради високата енергийна интензивност на производството и големия дял на енергията и храните в потреблението на домакинствата. Силната динамика на заплатите и кредитирането – макар и отслабваща – представлява допълнителен възходящ риск. В дългосрочен план сравнително ниските равнища на доходи и цени в България, в сравнение с други държави, приели еврото, подсказват, че реалната и номиналната конвергенция вероятно ще продължи".
"Разходите за социална защита, здравеопазване и образование също остават по-ниски в сравнение с тези в еврозоната. Ако натискът за увеличаване на тези държавни разходи се материализира, поддържането на стабилно съотношение на дълга ще изисква по-високи данъчни приходи. В бъдеще поддържането на стабилни и благоприятни за растежа публични финанси в съответствие с правилата за икономическо управление на Европейския съюз, подкрепени от силна национална фискална рамка, заедно с продължаването на структурните реформи за повишаване на производителността, ще бъде най-добрият подход за постигане на устойчиво дългосрочно икономическо сближаване и за избягване на неоправдан инфлационен натиск и загуби на конкурентоспособност, които биха могли да ограничат дългосрочния потенциал за икономически растеж на България", се посочва още в документа.
