Дрехи от супермаркета. Дрехи от сергията на пазара. Дрехи от напълно неизвестни сайтове онлайн… В наши дни вариантите за това какво да облечем са сякаш неизброими. Богатият избор сред огромните количества обаче не е никаква гаранция за качество. Така красивото и евтино вчера днес вече е непотребен боклук, от който няма лесен и екологичен начин да се отървем.
Все повече хора обръщат внимание на това какви дрехи избират, а, както нерядко се случва, всичко ново е добре забравено (и не много носено) старо.
Магазините за дрехи втора употреба се оказват лесна възможност да намерим дреха на достъпна цена направена с по-елитен клас материали.
Индустрията за втора ръка облекло, която през 2021 г. отчита приходи за повече от 185 млн. лв. у нас, е изправена пред редица предизвикателства, които влияят и върху цените на продукцията.
Едно от тях е т. нар. бърза мода, която предлага нови дрехи на изключително ниска стойност, които обаче бързо стават негодни за употреба.
Пластмасата на XXI век
„Некачественият и евтин текстил не само вреди като пластмаса на природата, но и подбива цените на дрехите от качествени материали.“, категоричен е Севдалин Спасов, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба (АПТДВУ) и управител на „М Холдинг“.
Той посочва още, че „бързата мода се отразява на дрехите втора ръка. Все повече дрехите са направени от изкуствени и нискокачествени материи, в някои случаи даже не стават и за рециклиране.“
Европейците по-рядко изхвърлят своите дрехи
Другият проблем е, че потребителите в Западна Европа и скандинавските страни, откъдето индустрията ни за преработка на дрехи се снабдява със „суровина“, сега предпочитат да носят качествените си дрехи по-дълго време.
„Цените се покачват, и защото по време на пандемията европейците употребяват средно около 20% по-малко дрехи, тоест купуват и изхвърлят по-малко. Предлагането на дрехи втора употреба е по-ниско и затова цените им растат“, допълва Спасов.
Повишаването на заплатите в сектора у нас също оказва своето влияние.
„Себестойността на текстила втора употреба поскъпва, защото процесът на преработване на дрехи е доста трудоемък. Те преминават от два до три пъти през сортиране. Заплатите също се увеличават с 10-15% на година“, обяснява председателят на АПТДВУ.
Оглавяваната от Спасов асоциацията обединява близо 50 компании и една от целите ѝ е да работи в подкрепа на кръговата икономика. За обикновените хора у нас това на първо място значи по-малко отровен дим от изгаряне на стари дрехи, използвани за отопление, а на второ – по-малко гигантски купчини в законни и незаконни сметища.
„Около 70% от обработеният от наши членове ненужен текстил се подготвя за повторна употреба. Известна част от дрехите, негодни за продажба, се рециклират, под формата на памучни парцали за промишлеността, само 8% отиват за енергийно оползотворяване. За радост, под 1% е депонирането на материали, което е най-нежеланият метод за оползотворяване на отпадъците“, посочи управителят на „М Холдинг“.
Зад тези проценти стоят наистина много дрехи. По данни на асоциацията, образуваните текстилни отпадъци в България надхвърлят 100 хил. тона, а до 2025 г. се очаква да достигнат 140 хил. тона.
През погледа на стилиста
„През последните години забелязвам, че все повече хора се обръщат към втората употреба, защото търсят естествени материи. Кашмир, коприна, вълна… На нашия пазар те са труднодостъпни и на много високи цени. Бихте могли да си купите пуловер, който е 100% вълна за 5лв. от втора употреба, за 50лв. – от подбрани дрехи втора употреба и за 200-300лв. в реален магазин.“, дава пример Румяна Пенева, консултант по цветове и личен стил.
Колкото по-малко качествени дрехи се създават, толкова повече дрехите втора употреба от естествени материи ще поскъпват. Облекло от бързата мода трудно може да проправи своя път в магазин за дрехи втора употреба, тъй като цената отговаря на качеството – ниско.
Такава е и оценката на стилиста: „Предлагането на изкуствени материи като акрил, полиамид, полиестер е все по-масово. Тези дрехи се оказват еднодневки.“
