Движението за права и свободи за пореден път избра навечерието на голям празник, за да разпространи свой „програмен” документ, в случая – своеобразна стенограма от рождения ден на почетния председател Ахмед Доган от 29 март. Представен ни е „поради изключителния интерес” монологът му след получаването на подарък от сегашния лидер на ДПС Мустафа Карадайъ.
Доган започва изказването си с мащабно експозе на тема „алевитски сунизъм”, като, между другото, свързва мартениците, ходенето в жарта и други подобни ритуали именно с практиките на ислямския мистицизъм.
От религиозната философия той постепенно се насочва към реалния свят, като отбелязва, че „твоето наглед неуловимо действие може да наруши равновесието на политическият ти микрокосмос, което да има непредвидими последици за социалният макрокосмос на другите”.
„Един от най-големите дефицити на нашето време в планетарен мащаб е кризата на практиките за възпроизвеждане на широкоскроени Лидери”, разсъждава Доган, според когото светът е станал „все по-сложен, бих казал, дори превзет” (вероятно по аналогия с израза „превзета държава”, използван от тези, които смятат, че институциите са поставени в услуга на определени олигархични кръгове, в т.ч. и свързвани с ДПС – б.р.).
Той е категоричен, че имперските амбиции, „независимо от кой край на света се появяват”, създават опасност от дестабилизация.
„Актуалната евроатлантическа нагласа за отношението към Русия на мен не ми допада. Не споделям и това, което направи Русия по отношение на Крим, но не споделям и начина за упражняване на натиск спрямо Русия. (…) Препоръчвам Ви тази моя оценка да не се превърне в политическа позиция на ДПС. Защото ще ви обвинят в нелоялност спрямо евроатлантизма...”, казва Доган на Карадайъ.
Последният реално оглави ДПС след друга реч на почетния председател, с която на практика беше детрониран Лютви Местан, който следваше доста остър курс спрямо Русия. Всичко това се случваше във времето на остро противопоставяне между Анкара и Москва. След затоплянето на отношенията между Владимир Путин и Реджеп Ердоган и ДПС изглежда по-добре приета в южната ни съседка, а се чуват и призиви за обединение с тези, които през годините са напускали партията.
