След отказа на омбудсмана да поеме поста, с аргумент за несъвместимост с функциите на институцията, възникна въпросът дали същото важи и за нейния заместник. Според доц. Христо Христев от Юридическия факултет на Софийския университет, ако се следва логиката на независимост и защита на гражданските права, стандартът би трябвало да е един и същ – както за омбудсмана, така и за заместника му.
„Въпреки че законът не изисква изрично оставка, подобен ход би бил логичен при приемане на изпълнителна длъжност. Сходна е ситуацията и в Българската народна банка. Законът там обаче ясно изисква независимост на управителя и подуправителите, което означава, че поемането на служебен премиерски пост би наложило напускане на управата на БНБ. Такъв беше и мотивът за отказа на управителя Димитър Радев“, добави Христев.
По отношение на евентуалната кандидатура на подуправителя Андрей Гюров, по чието дело за несъвместимост все още няма окончателно решение, доц. Христев подчерта, че дори при назначение за служебен премиер, правният интерес по делото остава, тъй като то засяга вече настъпили неблагоприятни последици.
„Логично, ако тръгне по пътя да поеме този ангажимент Андрей Гюров, той би следвало да излезе от управата на банката. За мен обаче това не би оправдало да се прекрати делото, защото това производство е предмет на спор не просто дали той е подуправител, или не на Българската народна банка, а дали е на лице нарушаване на неговите задължения, които той е имал като член на управата на банката, за което и респективно е прието съответно решение на управителния съвет на БНБ. От друга страна, през периода от време, в който той е временно отстранен от длъжността подуправител, той търпи различни неблагоприятни последици в личната си правна сфера, свързани с това, че не получава възнаграждение, а от друга страна е силно ограничен в това, какви други дейности може да има. От тази гледна точка, за мен е категорично, дори да бъде назначен за министър-председател като глава на служебното правителство, господин Гюров не губи своят правен интерес да имаме произнасяне на Върховния административен съд, след евентуално приключване на делото пред Съда на Европейския съюз, по отношение на това, дали по отношение на него законосъобразно е било установено, че нарушава определени задължения на статуса му като член на управата на банката или, респективно, това е противоправно, там за него са настъпили определени неблагоприятни противоправни последици“, коментира той.
През 2024 г. Гюров беше отстранен от поста си в Централната банка заради решение на Антикорупционната комисия за несъвместимост. Причината беше, че се е забавил с излизането от управата на няколко дружества. Той обжалва, но окончателно решение на съда няма, защото се чака становище на Съда на Европейския съюз. Това предизвика спорове дали той изобщо би могъл да стане служебен премиер.
Христев коментира и участието на България в т.нар. „Борд за мир“, иницииран от САЩ.
Документът, подписан от правителството в оставка, все още не е внесен за ратификация в Народното събрание. Според доц. Христев това поражда сериозни конституционни съмнения, тъй като става дума за международна организация, която може да създава последващи правни и финансови ангажименти.
Макар на този етап България да няма финансови задължения, в учредителния акт е предвидена възможност за бъдеща вноска от 1 млрд. долара. Липсата на яснота за предварителното прилагане на договора поставя под въпрос дали страната ни не е поела ангажименти без санкция от парламента.
Вижте още във видеото.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
